Седяха безмълвно и чакаха тежкия момент ,в който трябваше Мегън да се качи в самолета.Никой не бе казал и дума от както бяха пристигнали,а само наблюдаваше пристигащите и отиващите си хора.Някой сияеха от радост,защото се виждаха с близките си за пръв път от дълго време.Други контрастиращи на щастливите,изпращаха ценни за тях хора на далеч със сълзи на очи.
Докато ги гледаше Сара знаеше,че ще бъде от вторите.Една от многото,която ще изпрати детето да тръгне с тъга на сърцето.За едно единствено нещо се молеше майката"Господи,само ми я върни невредима,моля те!"
И така Мегън отиде да чекира багажа си,мина през детектора и говореше с Естел по телефона.След което настъпи време да се качи на самолета.
През цялото време Сара се питаше как бе възможно нейната рожба с мъка добита след множество инвитро процедури да й причинява всичко това.Същото това малко дете,което бе отгледала с толкова много любов и нежност,сега отиваше сама,далеч в наистина опасна държава,изпълнена само със болка и насилие.
Сара се питаше как я изпуснаха и не направиха нещо за да не тръгне малкото им ангелче."Да тръгне"тези думи разкъсваха сърцето й на малки парченца,спираха дъха й и не й позволяваха да мисли адекватно.
Единствената мисъл,която й мина през ума бе "Не плачи!",когато видя как Мегън се качва в летящия звяр.
Набирайки височина Сара осъзна ,че няма връщане назад и детето й вече бе заминало.Миг по-късно рухна на рамото на мъжа си и остави сълзите си да падат на воля"Моля те,върни ми я жива и здрава!"-повтаряше неутешимо тя.
...
Мегън пък изживяваше своите най-искрени вълнения.Все още не можеше да повярва,че тръгна без никакви трудности и спънки от страна на родителите си.От притеснение ,въображението й бе измислило ,че баща й ще спре самолета с фалшив сигнал за бомба,но сега беше на високо в небесата и нямаше кой да я свали...или пък спре да започне един напълно нов и изпълнен с вълнения живот.
Отпусна се спокойно на седалката,затвори очи и си представи бъдещето.Усмихна се,неподозираща че всичко което предстоеше да се случи не се доближаваше до представите й ни най малко.
ESTÁS LEYENDO
Help Me (BG)
Misterio / Suspenso"...Дишането й бе учестено искаше й се да се разплаче,но не можеше.Имаше чувството,че измина цяла вечност,докато чу двата смъртоносни изтрела. Спокойствие обзе душата й. Всичко е наред Питър и Салил са останали живи .Въобще не й мина през ума ,че...
