Не ме плашиш

Глава 1

Станах сутринта рано, днес беше първия учебен ден, тази година щях да съм 10 клас.Живеех с родителите си в къща, не много далеч от училище, така че не бързах много ,изкъпах се спокойно, закусих, оправих си раницата, излезнах от вкъщи и се запътих към училище.
   Влезнах в класната стая и си седнах на мястото, извадих учебниците и се подготвих. Няколко минути по-късно учителката влезе в стаята, а след нея вървеше момче.
-Здравейте, деца, тази година ще имаме нов ученик, казва се Ким Техьонг, надявам се да се държите добре и да му помогнете да се приспособи бързо!- каза госпожата и седна на мястото си. Той сложи раницата си на чина ми и седна до мен. Аз се зачудих, но реших да се държа мило и да се запознаем.
-Здравей, аз съм Юн приятно ми е. -казах аз , усмихвайки се, и подадох ръка.Той ме огледа хубаво, засмя се и се обърна на другата страна.
-Какво смешно има?-попитах аз .
-Това, че един боклук като теб си мисли, че може да говори с мен-каза той и се усмихна злобно.
-О, така ли, щом съм боклук си вземи скапаните неща, лигльо, и седни другаде-казах аз ядосано. Той не каза нищо, а само сложи една усмивка на лицето си и се обърна. Не ми се занимаваше с такива наперени богаташчета, които си избиват комплексите върху другите, и реших просто да го игнорирам и да се съсредоточа върху часа, защото математиката ми беше трудна. Започнах да пиша и този тъпак не спря да преписва всичко от мен, аз се опитвах да запазя самообладание, но скоро чашата щеше да прелее. Звънеца ме спаси, бързо
станах от мястото си и се запътих към тоалетната, там се видях с моята приятелка , Чжи И, ние с нея бяхме в един клас.
-Ей, Юн, ти си голяма късметлийка!-каза тя .
-И защо така?-попитах аз учудено .
-Как защо, новото момче седна до теб ,а е толкова красив!-каза тя и се усмихна .
-Онази надувка ли? Той изобщо не е мой тип, дано да се премести някъде другаде да седи.- отвърнах аз ядосано
-Защо говориш така? Та той  е просто перфектен!-каза Чжи И .
-Няма значение, хайде да ходим към стаята!- казах аз.
    Седнах си на мястото, като се надявах онзи да се е преместил някъде. Часа започна, а от него нямаше и следа, това ме устройваше. Но не след дълго той се появи на вратата.
-Ти си новия ученик, нали?-попита госпожата .
-Да.-каза той .
-Гледай да не закъсняваш повече, този път ще ти простя ,защото си нов, но няма да се повтори.- каза госпожата и продължи да предава урока. Той пак се настани до мен. Както най -спокойно си решавах и пишех, този глупак започна да ме ръчка.
-Какво искаш?- попитах аз раздразнително
-Ей, казах ли ти да не ми говориш,сега се дръпни да препиша!-каза той надменно .
-Хах, напиши си го сам!-казах аз и го избутах от мен. Той явно се ядоса, защото ме хвана за китката и ме стисна силно.
-Ей, как смееш да ми говориш така момиченце ?!-
той ме пусна и дръпна тетрадката ми, аз се ядосах и си я взех, но госпожата ни забеляза.
-Вие двамата, какво правите? Веднага излезте!
-Но госпожо!- казахме двамата в един глас .
-Няма "но", веднага излизайте!-отвърна тя .
     Аз станах и излезнах, той ме последва, седнах на земята и се подпрях на стената.Той направи същото, но от другата страна, така че да е пред мен.Той не спря да ме гледа, вече започна да ми става неудобно и затова реших да се престраша.
-Ей ,спри.- казах аз
-С кое?-попита той.
-Спри да ме гледаш.-отвърнах аз
-Хах, може само да си мечтаеш и спри да ми говориш.
-Аз не ти говоря, можеш само да си мечтаеш да ти говоря. -рекох и се засмях .
-Ей, как един боклук  като теб може да е толкова дразнещ?
-О, още нищо не си видял и престани да ме наричаш боклук, лигльо!- той стана и се приближи, хвана ме за ръката и ме вдигна , лицата ни бяха на сантиметри, беше ме притиснал.
-Ако още веднъж ме наречеш "лигльо " ще съжаляваш!
- И какво ще направиш?-попитах аз, той се усмихна и доближи устните си до ухото ми .
-Мога да направя много неща, та ти дори не знаеш кой съм, скъпа!- каза той, притискайки ме силно до стената, пулсът ми се увеличи ,чувствах се много странно, след няколко минути се отдели от мен и пак си седна на земята, аз стоях като вцепенена. Звънецът би и влезнах в класната стая. Часовете минаха спокойно без никакъв проблем и реших да се прибирам. По пътя видях Чжи И, ние с нея живеехме близо една да друга, но тя винаги ходеше по-рано и никога не се засичахме, за да ходим заедно на училище, тя ми беше една от най-добрите приятелки не че имах много.Та прибрахме се двете заедно, през целия път ме разпитваше за новия някакви глупости, направо ме подлудяваше. Стигнах вкъщи и направо си легнах, защото днешния ден беше тежък.

Здравейте , това е новата ми история.Не съм много добра в писането и не смятам ,че това е точно за мен ,но благодаря на QsiTsvetkova която качва своите глупости без да мисли и така ме вдъхнови и аз да кача моята😂.Също така благодаря и на KristinaTerzieva която също помогна мн да не кажа че направи половината неща😂😂💖