Не ме плашиш

Глава 14

/гл.т. Со Йонг/
Беше рано сутринта, станах и се оправих за училище. Измих си зъбите и сресах косата, облякох си дрехите и закусих. Обаче притеснението не ме напускаше, от няколко дни нямаше никакви вести от Юн, не ми пишеше, не ми се обаждаше и не идваше на на училище. Днес бях решена да разбера какво се случваше, щях да отида до дома им и да я потърся, но първо трябваше са свърша училище.
    След двайсетина минути вече бях пред училището. Влезнах през вратата и се запътих към класната стая. Тогава пред мен се яви самият кошмар -Джънгкук- мразех го от дъното на душата си, но беше толкова секси. Какъвто и да беше деня ми, вмомента, в който го видех, всичко се преобръщаше. Наведох глава и започнах да ходя по -бързо. Не след дълго усетих топлата му ръка върху китката ми, обръщайки ме.
-Яяяяя, какво искаш?-разкрещях се.
-Момиченце, я не ми дръж такъв тон, че ще плащаш.-отговори той със самодоволна усмивка.
-И защо, какво ще направиш? - попитах несигурно.
     Той се наведе и целуна меката част на ухото ми, карайки ме да настръхна, като каза:
-Ако искаш да разбереш, ще те чакам след училище в кафенето.
    Аз се изчервих, а Куки ми намигна и продължи по пътя си. Цялата червена, продължих към стаята и се зачудих дали да отида, но се сетих, че след училище трябваше да отида да разбера какво е станало с Юн.

/гл.т Юн/
Отворих очи, всичко ме болеше ,виждах единствено един бял таван. Опитах да се раздвижа, но болката беше огромна. Шокът беше още по -голям, като видях, че не се намирам в моята стая. Паниката ме обзе, започнах да викам ,спомените ме връхлетяха, спомних си всичко ,как онези мъже ме тероризираха, беше ме страх. Тогава вратата се отвори и влезе някакъв мъж. Сърцето ми започна да бие още по -силно, не знаех какво да правя, не можех да помръдна. Той седеше и ме гледаше без да мърда, все едно беше в някакъв транс. След няколко минути започна да се приближава бавно, гледайки ме право в очите.
-Спокойно, няма да те нараня.-продума той тихо, като седна на леглото до мен. Не знам защо, но го чувствах близък, сякаш съм го срещала и може би затова повярвах на думите му.
-Добре ли си, много ли те боли?-попита загрижено.
-Кой сте Вие и къде съм?-отсякох.
-Ами в момента се намираш в голяма опасност, разкриха ни, сега трябва да те скрием колкото се може по -надалеч.
-В каква опасност, какво става?-попитах изнервено.
-Все още не мога да ти кажа, но трябва да ми се довериш, състоянието ти не е много стабилно, сега трябва да те превържа наново. -стоях все така объркана и трепереща, не знаех дали да му вярвам ,но нещо отвътре ме подтикваше. Той ми каза да изчакам и излезе от стаята. Не след дълго се завърна, носейки бинтове, марли и някакви лекарства. Повдигна ме леко и ме постави да седна, като започна нежно да промива раните.
-Наистина ли не си спомняш нищо от преди?- продума несигурно.
-Защо, какво трябва да си спомням!- той не каза нищо и продължи да превързва крака ми. Беше красив ,изглеждаше млад, имаше прекрасна черна коса. Струваше ми се познат отнякъде. След като приключи с крака ми, вдигна погледа си към мен, като заби красивите си кафяви очи в моите. След което се хвана за врата и каза:
-Съжалявам, но трябва да се съблечеш, иначе не мога да те превържа.
-Яяяя, нищо няма да свалям, ти излез, аз ще се превържа сама.- казах остро.
-Щом искаш, нека да те видим, не можеш да станеш, пък ще се превързваш сама! -засмя се иронично момчето. Опитах се да взема бинта и лекраството, но не успях. Той се засмя и ме погледна. Аз се зачервих наведох глава и казах:
-Добре, щом се налага.
Той затаи дъх и се приближи, като започна да разкопчава едно по едно копчетата на ризата ми. Сърцето ми биеше със скоростта на състезателен кон в галоп. Бавно премахна ризата ми, бях само по сутиен. Той започна нежно да промива раните ми ,усещах толата му ръка, която нежно докосваше тялото ми. След което взе бинта и започна да го увива около талията ми, беше толкова близо, усещах как дъхът му се разбива във врата ми. След като беше готов, погледите ни отново се срещнаха, бях червена като домат. Той се усмихна сладко и  бавно премести един кичур от косата ми зад ухото.
-Наистина ли не си ме спомняш, Юн?-попита, като не спираше да ме гледа с тези омайващи очи.
-Как да си те спомням, нима сме се виждали?-повдигнах вежда. Той започна да се приближава все повече и повече. Не исках нищо да се случва, не познавах този човек, той се опита да ме целуне, но аз извъртях глава.
-Съжалявам, аз просто не се усетих.-отдръпна се бързо.
-Няма нищо.-рекох.
-Ам, вече може да се облечеш.- каза, стана от леглото и излезе. Аз взех ризата и бавно си я нахлузих. Тогава се сетих за Ви, какво ли се бе случило с него, какво ли правеха родителите ми ,дали се бяха притеснили много. Тъкмо бях започнала да го харесвам, а стана това. Исках да се върна, исках да разбера какво се случва. Защо бях тук и защо бях в опасност? Но уви, не можех да помръдна от това легло. Бях ужасно гладна, коремът ми къркори, тогава усетих как вратата се отваря, оттам се появи онова момче, което ме погледна, усмихна се и попита:
-Гладна ли си?
-Да, умирам от глад.- казах аз .
-Обаче имаме само рамен, така че ще се примириш.-рече.
-Повярвай, в този момент съм съгласна на всичко.-усмихнах се, а той се приближи и ми помогна да стана, но не можех да се държа на краката си затова ме повдигна. Явно се намирахме в някаква къща, която  не беше много голяма, започна да ме сваля по -стълбите, докато не стигнахме до кухнята, тя беше малка и разнебитена. Постави ме на стола и взе купата с рамен, слагайки я пред мен. Той взе и за себе си и започнахме да ядем, като за момент спрях да мисля за всички опасности. Просто сега наистина се чувствах в безопасност, защото усещах как тези очи ме гледат, карайки ме да си забравя името.

Здравейте, ето я новата глава, надявам се да ви хареса. Съжалявам за забавянето на главите просто нямам много време. Ще съм щастлива ако изразите мнение в коментарите.💕💕💕