Не ме плашиш

Глава 10

/Гл.т Со Йонг/
Беше понеделник, уикендът мина прекрасно, единственотокоето правих бе да лежа, да ям и да чета "Хари Потър". Но за жалост днес трябваше да стана рано и да се замъкна към училището. Купих си нов телефон, беше Самсунг, но болката от загубата на предишния не ме напускаше. Оправих си раницата, облякох се и се измих ,закусих хубаво, и тръгнах за училище. Влезнах през вратата и тръгнах към стаята. Но пред погледа ми се появи една ръка, пред мен седеше едно момче с кестенява  коса и красиви кафяви очи, струваше ми се познат отнякъде, но не можех да се сетя откъде.
-Хей, коте, ето, че пак се срещаме, сега ще мога да те накажа за станалото миналата седмица!?- каза той и се усмихна зловещо. Аз го изгледах странно и едвам продумах.
-А ,съжалявам, но кой беше ти !? -
заби погледа си яростно в мен. Аз го погледнах уплашено, а той започна да се приближава.
-Не си ли ме спомняш, а ето, сега ще ти припомня кой бях аз.
     Аз продължавах са отстъпвам назад уплашено не знаех какво да правя имах чувството, че сърцето ми ще се пръсне. Той правеше крачка след крачка и не след дълго ме притисна в стената, хвана двете ми ръце с едната си и ги затисна в стената. След което започна да се приближава, като ме гледаше на кръв.
-Хм, коте, какво да правя с теб, сега не бях забелязал, че си толкова секси.-каза той, като прехапа устни. Лицата ни бяха на сантиметри, беше ме страх от този, който и да беше. Тогава си спомних , това беше онзи лунатик заради когото си счупих телефона. Ядосах се, исках да го убия този. Напрегнах сили, измъкнах едната си ръка и му ударих колкото се може по -силен шамар. Той залитна след което ме погледна пак с онзи проницателен поглед, който ме плашеше. Точно тогава се появи Юн, която ме хвана за ръката и започна да ме дърпа. Избягахме, а онзи само седеше и ни гледаше с една мазна усмивка на лицето.
-Йонг, в какво си се забъркала ,този е побъркан, трябва да седиш далеч от него, разбра ли?!- каза ми Юн изплашено.
-Спокойно, няма да му се дам на този, заради него си счупих телефона, сега ще си плати-засмях се заловещо.
-Ти си ненормална, сега тръгвай!-ухили се приятелката ми.
   Вече бях закъсняла с 10 минути, добре че имахме изобразително, а годпожата е мила. Влезнах в класната стая и се настаних на мястото си, часът мина в размисли как да накарам онзи да си плати, че счупи телефона ми. Минаха три часа, наложи ми се да отида до библиотеката да търся едно помагало по математика, защото съм забравила да си го купя, реших, че не ми трябва  помощ от никого  и тръгнах да го търся сама. Минавах по редовете и търсих докато накрая не стигнах до най-крайния, тогава го видях онова момче, той четеше "Хари Потър ". Обожавах тази книга само като я видях зениците ми се разшириха и веднага тръгнах да тичам натам. Вече бях стигнала до него.
-Ти четеш Хари Потър? Обичам тази книга, чела съм всички книги по няколко пъти, даже понякога  си говоря с тях.-казах, докато гледах книгата влюбено.
-Какво си мислиш, че правиш, коте, и аз обичам "Хари Потър ", но това не ти дава право да ми говориш, разбра ли ?! И ако кажеш на някого за това,  ще ти се стъжни живота, ясно?!
-Но защо не искаш никой да знае, че четеш?- попитах объркано.
-Не е твоя работа.
-И защо да не е?
  Тогава той се обърна и започна да ходи към мен устремено.
-Знаеш ли, че си много секси коте, искаш ли да ти покажа на какво съм способен, а ако кажеш на някой няма да съм мил както досега ?!
-Досега си бил мил?!- а той още по -устремено се запъти към мен, тичах назад, но той ме догони, хвана ръката ми и ме бутна на земята.
-Не знам защо така ми действаш, коте, но ме разнежваш, искам те за себе си-каза той, като си облиза устните.
-Ти наред ли си, веднага ме остави, смахнат перверзник?!
-Мм, така още повече ме привличаш, ти не си като другите.
    Той ме повдигна и опря на стената след което разби устните си в моите. Сърцето ми биеше силно, не знам защо ,но отвърнах на целувката. Не след дълго се осъзнах и го избутах след което избягах. Как можах да направя това, как този извратеняк накара сърцето ми да забие толкова силно?! Трябва да страня от този каквото и да става.