Не ме плашиш

Глава 8

Станах сутринта, днес беше събота, обичах съботите. Единственото, което щях да правя днес е да лежа и да ям. След няколко минути телефонът ми извибрира, имах съобщение от Чжи И:
"Искаш ли да се съберем някъде аз ти и Хю На?" гласеше." Ам, добре, в колко часа и къде?"-попитах. "Ами ела в 2 в кафенето до училище." отговори. "Ок до после." бе последното, което получих.
Оставих телефона си на шкафчето до леглото ми и заспах отново.
   Изведнъж се озовах в една голяма градина, там имаше едно момиченце, което се люлееше на една люлка. Това момиче приличаше на мен като малка, всичко ми изглеждаше някак познато, започнах да се разхождам. Градината беше прекрасна, навсякъде имаше красиви цветя. А по средата на градината имаше голям фонтан, реших да седна. Слънцето грееше силно, чувствах се приятно, все едно си бях вкъщи. Пред очите ми се разиграваше една приятна пролетна картина. Тогава на среща ми забелязах момиченцето, то просто седеше и ме гледаше. Зачудих се какво става и реших да стана и да отида при нея. Плахо започнах да се доближавам, не знаех какво ще се случи. Вече бях пред нея, тя все още седеше на едно място, гледайки в една точка. Леко надигнах ръката си, за да я докосна, хванах я за рамото и я попитах какво прави тук. Тя не отговори, все седеше и не мърдаше, беше като статуя от плът и кръв. Не знаех какво се случва затова реших да я разтреса малко, за да видя дали ще ми отговори, опитах се да я помръдна, но тя се беше вцепенила не мърдаше. Не можех да я помръдна, все едно беше пуснала корени. Тогава се чу силен гръм, аз се изплаших и залегнах, като покрих главата си с ръце. Като се надигнах, момичето го нямаше, слънцето се скри и започна да вали. Чуваха са гръмотевици от всички страни, изведнъж прозвуча детски плач. Обърнах се, фонтана го нямаше, вече не бях в градината. Огледах се, бях на някаква безлюдна улица, вятърът духаше и продължаваше да вали, тогава пак се чу детският плач, реших да го последвам, за да видя откъде идва. Започнах да тичам, плачът се засилваше изведнъж видях момиченцето. До нея седяха мъж и жена, мъжът я беше прегърнал, а жената седеше и гледаше уплашено напред. Тогава се появиха мъже, облечени в черно. Бащата стисна още по -силно детето, а мъжете се приближиха към тях, единият извади пистолет. Аз се стреснах, исках да направя нещо да ги спася, усещах някаква близост с тези хора сякаш ги познавах. Реших да направя нещо и то бързо, хванах една тухла ,която намерих, и я хвърлих с всички сили към мъжа с пистолета. Но тя мина през него. Изплаших се, щяха да убият семейството. Тогава мъжа опря пистолета в главата му. Той се изправи, пусна момиченцети, започна да се приближава и да бута мъжа с пистолета, като крещеше да го застреля. Тогава жената хвана детето и изкрещя "Бягай, Юн!". Тогава онзи се обърна и я простреля в крака, а детето започна да бяга. Майката лежеше долу и от нея течеше кръв. Мъжа също беше прострелян, но в главата, той падна повален на земята. Усещах как сълзи се стичат по бузите ми, чувствах се странно, сърцето ми щеше да се пръсне, тогава паднах на земята и затворих очи. Изведнъж чух как мама крещи до мен.
-Юн, добре ли си, какво става?
  Отворих очи и погледнах, бях в моята стая обаче всичко беше разбутано и вратата на гардероба беше счупена. Свестих се и погледнах мама в очите.
-Какво е станало, защо съм на земята?-попитах аз
-Ами и аз не съм сигурна скъпа, тъкмо ти правех закуска, когато чух крясъци и тропане. Бързо се качих в твоята стая, за да видя какво се случва, а ти лежеше на земята и плачеше, и крещеше, аз се опитах да те успокоя, но ти не спираше, тогава изведнъж  спря да плачеш и се просна на земята. Тогава се притесних и те вдигнах. Явно си сънувала нещо лошо, нарани ли се някъде, добре ли си вече?
-Да, мамо, добре съм, не си спомням какво съм сънувала, не знам какво ми е станало.-казах аз и я прегърнах. След което тя слезе долу, за да довърши закуската, аз погледнах телефона си, беше 11, имах достатъчно време да оправя всичко. Започнах да подреждам стаята си. След около половин час всичко беше приведено в приличен вид. Слезнах долу и закусих набързо. Качих се в стаята и се замислих. Защо сънувах това и защо момичето от съня ми се казваше Юн?! Дали е възможно това да съм била аз?! А какви ли бяха тези хора ?! Нещо не ми се връзваше, реших да не казвам на никого за този сън. Както се бях замислила ,не осъзнах, че е минал вече час.
    Трябваше да почна да се оправям, за да може да стигна навреме, влязох  в банята, хвърлих си бърз душ, измих си зъбите среших си косата и се облякох. Взех си телефона и тръгнах към кафето. Докато вървях, си пуснах музика, като слушах все едно нищо около мен не съществуваше, намирах се в един различен свят и много често се разсейвах. Стигнах до една улица, тръгнах да пресичам, но изведнъж пред мен се появи кола някой ме издърпа и паднах на земята. Колата отмина, тогава погледнах назад, видях Ви, който лежеше на земята, явно той ме беше спасил.
-Ей ,добре ли си, нарани ли се?- попита той изплашено,
-Да, да, добре съм, благодаря. Ти добре ли си? - Ви кимна.- Чакай, ти как се озова точно зад мен и ме спаси?
-Ам, ами, аз просто...- почеса се той по главата.
-Да не ме следиш ?! Какво искаш?!
-Първо, не те следях, не бих се излагал така, особено да ме видят някъде с теб, просто те видях как вървиш със слушалките и как си се отвяла и реших да те стресна, ама ти се запъти към улицата и идваше кола, та да. Сега доволна ли си?
-Ммм, да, пак благодаря.- казах и се усмихнах след което продължих по пътя си. Но тогава Ви ми хвана ръката.
-Я, не става само с едно благодаря! Днес ще ме черпиш с нещо! Няма да се отървеш! Разбра ли?
-Не може ли утре, днес ще излизам с приятелки.
-Не, не може утре, аз теб днес те спасих, не ми противоречи, а тръгвай.-каза Ким и ме задърпа нанякъде....

Здравейте, ето я новата глава.Благодаря на elisaK64, че ми помогна със снимката😂😂