Не ме плашиш

Глава 5

След като Ви припадна линейката го откара, докторите казаха, че ще се обадят на родителите му, а ние по-добре да си останем вкъщи. Много се притеснявах, а не знаех защо. След всичко Чен си отиде, а Чжи И остана да спи при мен. Започнахме да си говорим
-Абе, като гледам с Чен си мятате погледи, виж как тръгна да те спасява!-казах аз и се засмях.
-Не е вярно, с него сме просто приятели, нищо друго!
-Добре, щом казваш, а поне малко не ти ли харесва?-попитах аз.
-Може би малко, но няма да казваш на никого, а и той не би излезнал с момиче като мен.
-Напротив, познавам го от малка само като го гледам мисля, че те харесва.
-Така ли?- попита тя с усмивка.
-Да.- отвърнах аз и я прегърнах.
-А ти и Ви? И при вас има нещо и аз виждам!
-Не, нищо, дори приятели не сме!
-Да бе, добре, а защо те носеше през цялото време?!- ухили се тя.
-Не знам, но аз нямах против!- засмях се аз.
-А не го ли харесваш? Кажи ми честно.
-Не разбира се, той е един разглезен тъпак.
-Добре, щом казваш.
   Вечерта мина в разговори и много смях, но Ви не ми излизаше от главата, чудех се дали е добре, какво е станало и защо припадна. Легнахме си да спим е поне тя, аз не можех да заспя, по дяволите, този тъпак, защо не можех да се спра. На сутринта бяхме на училище, тъкмо се бях унесла приятно, когато Чжи И ме събуди, имаше още 2 часа до училище, щях да я убия, но тогава усетих мириса на палачинки, толкова обичах палачинки, че се стрелнах от леглото и слезнах долу. Тя стоеше до тигана и размяташе палачинки, а аз седях като малко дете на масата и я чаках. Най-накрая те бяха готови, бяха толкова красиви направо  като ги гледах сърцето ми се пълнеше. Двете седнахме, извадихме един голям буркан с Нутела и започнахме да плюскаме. Това беше най-любимото ми нещо, да ям, изядохме всичко само за 20 минути и тръгнахме да се приготвяме. Аз влезнах в банята да си взема душ, а тя отиде до тях да си вземе униформата. Докато горещите капки вода се стичаха по тялото ми в ума ми излезе спомена за Ви.Исках да го видя, но дори не знаех в коя болница е. Изкъпах се изсуших косата си и си приготвих дрехите, Чжи вече беше готова и ми крещеше да побързам. Оправих се, колкото се може по бързо, защото тя държеше да е първа в класната стая. Оставаше още 1 час до училище, ние слезнахме, тръгнахме имахме точно 10 минути път, не разбирах защо иска да сме по -рано, но просто си сложих слушалките в ушите и надъних кпопа. Бяхме почти до училище, когато тя ме дръпна и ме заведе в едно кафе, каза, че има изненада за мен. Влезнахме в кафето и седнахме на една маса, тогава тя излезе и ме остави сама са чакам. След точно пет минути се върна и до нея седеше едно момиче, Омо,едвам я познах, това беше Хю На, тя ми е също една от най-добрите приятелки. Тя замина за Америка преди година и половина, толкова се беше променила, направо скочих и я прегърнах. Седнахме трите на една маса и започнахме да си говорим.
-Е, какво правиш тук, как е в Америка?-попитах аз .
-Ами супер е, но мисля да продължа да уча тук.-отговори тя.
   Аз се зарадвах много, направо скочих и я прегърнах, отново бях много щастлива, че отново ще сме заедно.
-Е, в кое училище ще учиш ?
-Във вашето, днес ми е първия ден.- каза тя.
Аз се зарадвах още повече, бях забравила напълно за Ви, чувствах се щастлива. Трите станахме и тръгнахме към училище. Влезнахме през вратата и Хю На тръгна към директорския кабинет, а ние с Чжи И тръгнахме към стаята. Седнахме на чиновете си и започнахме да си говорим, постепенно стаята се напълни с ученици и звънеца би, беше време за първия час ,математика, ужас. Госпожата влезе и след нея вървеше нашата приятелка, бяхме много щастливи, че е в нашия клас пък и нямаше много други възможности,в нашия имаше най -малко ученици.Тя се настани и часа започна, но от Ви нямаше и следа, това ме притесняваше много. За първи път ми се искаше да е тук, а не някъде другаде. Часът свърши, а него още го нямаше ,не можех да търпя това да не знам какво става, затова реших след училище да отида да го видя. Часовете минаха мъчително и бавно, а аз следях всяка минута, най -накрая би и последния звънец, аз грабнах чантата си и се запътих към изхода ,когато се усетих, че не знам в коя болница е, реших да отида да попитам Чен. Той беше с приятеля си Шуга и си говореха, аз отидох при тях и го повиках той дойде.
-Какво има?-попита той.
-Ще те попитам нещо, но не си изваждай погрешни изводи. Знаеш ли в коя болница е Ви и знаеш ли дали е добре?- той се усмихна и каза, че знае в коя болница е, но не знае как е, защото не вдига телефона си, каза ми името на болницата и аз се стрелнах натам.
     Хванах си такси и то ме закара до болницата. Влезнах през вратата и попитах на рецепцията в коя стая е той. Те ме упътиха, но все още не бях сигурна дали искам изобщо да влезна и да го видя ,качих се в асансьора и натиснах 3 етаж, на който се намираше стаята му. Бях точно на път да отворя вратата, но нещо ме спря, реших да помисля отново дали да го правя и седнах на един от столовете. След около пет минути се появи един мъж в костюм, изглеждаше ядосан говореше по телефона, той влезе в стаята на Ви ,сигурно му беше баща. Реших да го изчакам и да влезна ,но изведнъж се чуха викове, двамата май се караха, опитах се да чуя за какво става дума, но не успях, единственото изречение което разбрах беше ,,Ако мама беше тук всичко щеше да е различно, а ти си едно нищо, дори не се държиш като мой баща, обичаш ли ме изобщо!" само това чух след това бащата се разкрещя излезе и силно затръшна вратата...

Здравейте, това е новата глава и се надявам моето 30 минутно творение да ви е харесало.😂😂