Не ме плашиш

Глава 16

/Гл. Т. Юн/
След часове наред мълчание самолетът пристигна. Сехун стана и ме подкани да тръгваме, аз го последвах, някакси не беше много добра идея да пътувам с напълно непознат чак до Лондон, но наистина имах чувството, че мога да му се доверя. Сехун ме хвана за ръката и ме поведе напред, през това време телефонът му звънна, отговори, но този път на английски, не бях добра с езика и не разбрах почти нищо. Изчаках разговорът да свърши и попитах:
-Какво става, нещо случило ли се е?
-Не, спокойно, просто трябва да изчакаме малко.- усмихна се топло.
-Сехун.-продължих аз.
-Да.
-Малко ме е страх, не знам какво ще се случи, не знам в какво съм забъркана.
След тези думи той ме погледна и ме придърпа към себе си, усетих големите му стегнати ръце на гърба си, чувствах се топло в прегръдката му, сякаш никой и нищо не можеше да ми навреди, когато съм в нея. Той зарови глава в рамото ми и каза:
-Юн, сега следва трудната част, искам да бъдеш силна каквото и да се случи аз винаги ще съм с теб.
Очите ми се насълзиха, бях чувала тези думи и преди вече бях сигурна, че го познавам отнякъде. Винаги си повтарях тези думи, когато се изправя пред някоя пречка, не знаех защо, но винаги ми помагаше. Сехун вдигна глава и ме погледна, очите ми бяха насълзени, той отдели едната си ръка от мен и нежно избърса сълзата, която се спускаше по бузата ми. Сърцето ми биеше силно, ръцете ми трепереха, тогава той хвана нежно брадичката ми и повдигна главата ми, прекрасните му очи се въренчиха в моите, дъхът ми спря. След това започна да се приближава бавно, устните му бяха съвсем близо, когато в ума ми излезна Ви, тогава сложих ръка пред устните си и поклатих глава в знак на несъгласие с действията му. Отначало ме погледна странно, но после допря устните си до ръката ми, зениците ми се разшириха ,а сърцето ми затупа още по -силно. След като се отдели, махнах ръцете си, а той разроши косата ми и ми рече:
-Никога повече не плачи, става ли?
Аз само поклатих глава и се обърнах, бях червена като домат, какво ми ставаше? Тогава се чу клаксон на кола. Пред мен се яви една огромна черна бронирана кола, Сехун ме хвана за китката и тръгна към колата. От нея излезе мъж, който започна да говори нещо на Сехун, разговорът не продължи много дълго и след това ме набута в колата. Той седна до мен на задната седалка, а мъжът потегли.
-Къде отиваме?-попитах .
-Да разбереш истината.- отвърна, аз само кимнах, опрях глава в прозореца и се загледах в небето, зачудих се каква е тази истина и дали ще ме заболи много от нея, но трябваше да поема риска, не можех да стоя и да бездействам.
След около половин час колата спря, отворих вратата. И пред погледа ми се яви една огромна къща с прекрасен двор, Сехун излезе и ме подкани да тръгваме. Стигнахме пред вратата и той звънна на звънеца. След няколко минути вратата се отвори, беше жена на средна възраст с кафява дълга коса и прекрасни зелени очи, които се насълзиха веднага щом ме погледна, беше азиатка. Тя се втурна към мен, прегърна ме и започна да плаче силно. Аз се стреснах и се опитах да я отблъсна, но Сехун ме спря.
-Юн, наистина ли си ти, толкова ми липсваше!- продума жената през плача си.
-Коя сте вие, откъде ме познавате?-попитах.
- Не ме ли помниш, аз съм майка ти.-каза жената.
- Ти не си майка ми, какво се случва, майка ми в момента е в Сеул.
- Скъпа, наистина ли не си спомняш?-захлипа още по -силно. Сърцето ми щеше да изскочи, как така майка ми, това не бе възможно, няма как да е майка ми. Обърнах се към Сехун и го попитах:
- Какво става, това вярно ли е?
- Отново ще повторя, бъди силна, моля те, да, вярно е.
След като чух тези думи, мозъкът ми все още не искаше да го приеме, въпреки че беше логично, винаги съм се питала дали съм осиновена. В нас никога не е имало мои снимки като бебе и родителите ми винаги избягваха темата, като ги попитам.
-По -добре да влезем и да й обясним всичко. - рече Сехун на предполагаемата ми майка.
Тя кимна и ме покани да вляза. Все още не вярвах, че може да е истина. Къщата беше огромна и прекрасна.
-Така, мила, моля те, ако си спомняш нещо, просто ми кажи, каквото и да е.
-Съжалявам, госпожо, не си спомням нищо.
Жената погледна надолу и една сълза се спусна по бузата й.
- Знам, че е трудно за теб, живяла си всички тези години в лъжа, но е за твое добро да разбереш.
Аз кимнах и жената вдигна глава, като ме погледна сериозно.
-Аз, ти и баща ти живяхме спокойно заедно, всичко беше прекрасно. Той държеше една от най-големите и най-влиятелните фирми в страната. Но имаше много врагове, всички искаха да го свалят от позицията му, всички искаха да го повалят и вземат всичко, което има, но никой не смееше, докато в града не се появи новобогаташ, който жадуваше за още, постави си за главна цел да свали баща ти и 4 години се мъчеше да отнеме всичко на семейството. Всичките му опити бяха неуспешни, докато не реши да предприеме нещо по -голямо. Една вечер аз, ти и баща ти излезнахме на разходка и явно само това беше чакал, малко преди да се приберем, в една самотна уличка се появиха хората на Ким Дехьон, те ни обградиха. Убиха баща ти. Ти успя да се спасиш, но аз останах там, защото ме простреляха в крака, и щяха да ме довършат, когато се появи бащата на Сехун с неговите хора, нашите семейства се познават от доста години и винаги са си помагали, а в онази нощ те ме спасиха. След смъртта на баща ти, фирмата остана без ръководител и беше лесно да се превземе и следователно, стана собственост на Ким Дехьон. С последните останали пари аз заминах за Лондон и купих тази къща, през всичките тези години те издирвахме, но те те намериха първи, добре, че беше бързата реакция на Сехун, който те спаси и доведе тук.
-Това не може да е истина!- разкрещях се аз и сълзите започнаха да се спускат по бузите ми.
-Скъпа, знам, че не ми вярваш, но в момента ти си в голяма опасност.
-Не е вярно, вие не сте ми майка, аз имам майка и баща и живеем щастливо, това не може да е истина ,всички тези години, защо, защо точно сега.- заридах още по -силно.
Не можах да издържа на цялата тази информация, с която ме заляха, просто исках да избягам и да се махна от тук, исках при семейството си и при прекрасния си живот отново. Станах от мястото си и се затичах към входната врата, Сехун се опита да ме спре, но аз го избутах от пътя си и излезнах, вече беше привечер ,но не ми пукаше, бягах колкото сила имах в краката. След известно време се спрях ,намирах се на някакъв мост, слънцето беше почти залязло. Не исках този живот, не исках нищо от това. Затова се доближих до ръба на моста и погледнах надолу, последните коли се спускаха с бясна скорост, беше идеално. Бавно се качих на ръба на моста, ръцете ми трепереха ,а сълзите ми се стичаха все по-силно и по -силно. Направих още една крачка и тялото ми се наклони напред, когато се чу силен крясък:
-Юн, не го прави!
Но вече беше късно, тялото ми полетя надолу ,затворих очи и стиснах зъби, но точно тогава усетих нечия топла ръка около глезена на крака ми. Човекът ме издърпа, а аз крещях и се дърпах. Когато отново се намирах на моста, погледнах, това беше Сехун.
-Защо го направи, не искам да живея, отказвам да живея повече така.-изкрещях в лицето му и започнах да удрям по гърдите му.
-Никога повече не казвай тези думи, никога повече не се опитвай да направиш нещо подобно, нали обеща, че ще си силна, нали обеща, че няма да се предаваш, какво правиш сега?-разкрещя се той още по -силно, а една сълза се спусна по бузата му. Щом видях това, моментално се осъзнах и го погледнах.
-Аз, аз, съжалявам.- продумах тихо.
-Повече никога не го прави, обещай ми, винаги ще съм до теб каквото и да стане, знаеш го дори и да не си ме спомняш, винаги съм бил там за теб дори след като толкова години те нямаше, винаги съм те обичал още от дете се влюбих в теб.-каза той през сълзи. Аз го погледнах и в съзнанието ми се явиха малкото момиче и едно момче до нея, те се забавляваха, момчето винаги й казваше, че ще е до нея и ще я пази. В този момент се затичах към Сехун и го прегърнах, той постави ръце върху гърба ми и зарови глава в рамото ми.
-Обещавам.- казах тихо аз.
А той ме погледна и се усмихна, след което отново повдигна брадичката ми, но този път разби меките си розови устни в моите. Чувството беше уникално, отначало бях изненадана ,но после затворих очи, чувствах се вълшебно, все едно се пренесох в различна вселена, там нищо нямаше значение, беше само той, чувствах се защитена. След няколко минути се отделихме, той ме хвана за ръката и ми каза да го последвам.
-Къде отиваме?-попитах .
-Да не би да искаш да спиш на улицата?
-Ами не, но моля те, не ме води все още в онази къща.
Сехун кимна и ме поведе напред. Стигнахме до един хотел, беше прекалено късно и прекалено рискувано да търсим други хотели, затова влезнахме. Сехун застана на рецепцията и започна да говори с жената. След няколко минути се обърна и каза:
-Юн, имаме проблем, има само една стая, ако искаш може да потърсим друг хотел?
-Не, спокойно.-рекох аз и се изчервих. Той се усмихна и взе ключа, след което се качихме до стаята си. Сехун отвори вратата и влезе, аз го последвах, но първото нещо, което забелязах, беше, че има само едно легло, което накара бузите ми да се изчервят още повече.
-Аз влизам да си хвърля един душ.-каза и влезе в банята.
Аз се хвърлих на леглото и затворих очи, наистина бях много объркана, започнах да обислям всичко отначало. Замислих се за Ви ,за родителите ми и какво трябва да направя. Обичах и Сехун, но имах все още чувства към Ви. Всички тези мисли и чувства ме караха да се задушавам ,трябваше да се разсея с нещо. Точно тогава от банята излезе Сехун с кърпа увита около кръста, малките капки вода се стичаха по добре оформеното му тяло, не можех да отделя поглед от него...

Здравейте, ето я новата глава не знам какво да кажа, но се надявам да ви хареса.💕