Не ме плашиш

Глава 18

/Гл.т. Юн/
Отворих очи и погледнах настрани, където видях спящия Сехун. Отначало се стреснах и засрамих, но след това веднага побързах да стана  и да се облека, бях объркана, не знаех какво да правя, главата ме болеше, всичко ми беше като в мъгла. Случилото се тази нощ беше грешка. Аз обичах Ви и не можех да променя този факт. Чувствах се ужасно, трябваше да прочистя ума си и да се справя с всичко. Събудих Сехун:
-Добро утро.-каза той усмихнат до уши.
-И на теб.-отвърнах аз студено. Той ме погледна учудено и стана от леглото, оправи се и напуснахме хотелската стаята. Не можех да го гледам в очите, беше ме срам, а и не знаех какво наистина чувсвах към него.
-Вчера успя да се измъкнеш, но днес ще трябва да се изправиш, лице в лице с майка си, трябва да поговорите.-продума Сехун.
-Добре.-отвърнах тихо аз.
       Бях готова, исках да разбера всичко до последния детайл. Качих се в колата на Сехун и той потегли. Цареше пълна тишина. Беше ми неловко, трябваше да поговоря със Сехун и да изясним нещата. Не след дълго бяхме пред къщата на предполагаемата ми майка. Излязох от колата и се запътих към вратата, натиснах звънеца и изчаках ,докато вратата не се отвори. Майка ми ни покани да влезем. Изглеждаше слаба и измъчена, имаше големи синини под очите. Заедно седнахме в кухнята.
-Искаш ли нещо за пиене, миличка?-едвам продума.
-Не.-отвърнах и се усмихнах. 
      Тя седна на стола пред мен и ме погледна право в очите. Изглеждаше все едно всеки момент от очите й ще започнат да се спускат сълзи. Тя просто седеше и ме гледаше, сякаш искаше да каже нещо, но не можеше.
-Мамо...-започнах аз разговора.
-Да,миличка?-отговори и очите й все едно светнаха.
-Аз съжалявам за вчера, не трябваше да реагирам така.-казах аз с треперещ глас. След като чу тези думи, една сълза се спусна по бузата й.
-Спокойно, не си ти тази ,която трябва да се извинява, съжалявам ,че те оставих ,мила, съжалявам ,че трябваше да научиш всичко така, толкова бързо, съжалявам че ще ти се наложи да изживееш всичко това, аз съм една ужасна майка.-зарида тя.
    Очите ми се насълзиха ,станах от стола, на който бях седнала и я прегърнах. Тя зарови глава в рамото ми и уви ръце около талията ми. Седяхме така няколко минути и се отделихме една от друга. Аз седнах отново на стола и избърсах сълзите й. Тя се успокои и отново ме погледна в очите. Исках да знам всичко за баща ми и как сме живяли преди ,затова просто реших да попитам. Мама беше шокирана ,като чу, че искам да ми разкаже, но веднага се усмихна и започна да говори. Прекарахме часове в разговори за миналото ми, хареса ми, хареса ми най-накрая да запълня онази част, която ми липсваше преди. Чувствах се добре, най-накрая знаех коя съм. След като с мама приключихме разговора, тя ме настани в една от стаите. Аз легнах на голямото легло и се загледах в тавана. Замислих се как за отрицателно време всичко в живота ми се обърна с главта надолу. Трябваше да измисля начин как да оправя нещата. Но за едно само 17 годишно момиче тази мисия беше почти невъзможна. Единственото, което можех да направя сега ,е да изясня нещата със Сехун. Затова бавно станах от леглото и излезнах от стаята, започнах да обикалям из къщата и да разглеждам, когато се блъснах в някого. Вдигнах глава и засякох погледа на Сехун. Очите му бяха наистина красиви, гледах го в продължение на няколко минути. Усетих как бузите ми стават червени и бързо отместих погледа си. В този момент бях толкова засрамена, че ми се искаше да избягам, но стиснах юмрук и отново го погледнах право в очите.
-Може ли да поговорим за момент?-попитах аз.
-Разбира се.-усмихна се Сехун. Запътихме се в стаята, в която се беше настанил. Седнах на леглото, а той затвори вратата.
-Е какво има.-попита.
-Аз не знам как да започна.
-Няма проблем ,просто ми кажи.
-Аз съжалявам, но съм объркана ,миналата вечер не знаех какво правя ,просто ми трябваше някой, а ти беше там и ми подаде ръка, за което ти благодаря, но не искам да те разигравам, защото не знам какво чувствам към теб и мисля, че харесвам друг.-заеквайки, рекох аз.
-Аз съжалявам ,помислих си друго.-каза Сехун и усмивката на лицето му веднага падна, той просто се обърна и излезе през вратата.
        Отново обърках всичко ,искаше ми се всичко това да беше само сън. Искаше ми се да имах нормален живот. Станах от леглото и се запътих по коридора към моята стая. Влезнах и се проснах на леглото, неусетно съм заспала.
По едно време отворих очи от някакъв шум. Надигнах се от леглото и разтърках очи ,беше посред нощ. Отново се чу някакъв шум, плахо се надигнах от леглото и започнах бавно да ходя към вратата. Трябваше да намеря нещо ,с което да се защитя ,ако има някого. Отворих вратата на стаята и тръгнах по коридора бавно. Ръцете ми трепереха, едвам дишах, оглеждах се за нещо ,с което да се защитя. Изведнъж видях подпряна до един шкаф дъска. Бързо я грабнах и се насочих към стълбите. Слезнах по стълбите и започнах да се оглеждам ,забелязах, че един от прозорците беше счупен. Паниката веднага ме обзе, в къщата имаше някого. Без да мисля, тръгнах към стаята на Сехун. Бях почти до стаята ,когато се чу крясък. Краката ми омекнаха, дъхът ми секна в паника ,започнах да тичам към стаята на Сехун. Отворих вратата ,той беше станал и сънено се оглеждаше наоколо, като се опитваше да разбере какво се случва.
-Сехун ,бързо ,моля те ,има някого в къщата ,страх ме е.-продумах аз. И точно тогава се чуха стъпки насочващи се към стята.
     Сехун веднага стана от леглото, бръкна под възглавницата и от там извади пистолет. Аз го погледнах объркано, а той ме хвана за китката и ми направи знак да мълча. Тогава вратата на стаята се отвори, пред нас се яви човек ,облечен от горе до долу в черно, в ръцете си държеше пистолет. Сехун скри оръжието зад гърба си. Мъжът насочи пистолета към нас и започна да се приближава.
-Кой си ти?-обади се Сехун.
-Има ли значение?-отговори мъжът. Сехун се ядоса и стисна китаката ми още по-силно и ме придърпа да застана зад него. От долния етаж се чуваха някакви звуци, което ме навежда на мисълта, че този не бе дошъл сам. Той започна да се приближава, като държеше пистолета ,насочен към Сехун.
-Стой далеч или...-изкрещя Сехун.
-Или какво.?-попита мъжът с надсмешка. Сехун само се усмихна и със страшна скорост ме избута зад леглото и стреля към похитителя. Още преди да се усети, вече беше паднал на земята, целият облян в кръв. О ми подаде ръка да се изправя.
-Стой тук, докато проверя какво става долу.-заповяда ми  и тръгна към вратата. Цялата треперех, за нищо на света не исках да оставам сама в такъв момент, затова го хванах за ръката.
-Оппа ,моля те не ме оставяй сама.-казах с треперещ глас. Той само ме погледна и стисна здраво ръката ми, но в този момент в стаята нахлуха още трима мъже с пистолети.
    Те веднага ги насочиха към нас ,Сехун беше принуден да остави своя пистолет. Мъжете се приближиха до нас и ни хванаха ,като опряха пистолетите си в главите ни. Свалиха ни долу, където имаше още няколко от тях. Бяха хванали и мама. Цялата треперех ,беше ме страх, защо това се случваше на мен? Една сълза се спусна по бузата ми. Един от мъжете отвори едно куфарче ,в което имаше спринцовки пълни с нещо. Взе една от спринцовките и започна да ходи към мен, аз започнах да се съпротивлявам, а Сехун крещеше ,но проклетникът бързо заби спринцовката във врата ми. 
       Последно видях Сехун.

Здравейте, съжалявам за закъснението. Надявам се да ви хареса. 💕