Не ме плашиш

Глава 20

Гл.т. Юн/
Бавно отворих очи ,главата ме болеше и ми се виеше свят. Едвам дишах ,изправих се и се подпрях на стената. Огледах се ,до мен лежеше Сехун, който беше в безсъзнание. Намирахме се в някаква клетка. Изплаших се ,нямах си и на идея какво става. Единственото ,което ми дойде на ума, беше да събудя Сехун. След няколко разбутвания той се вдигна и се облегна до мен на стената.
-Какво става ,къде сме?-попита нервно.
-Не знам.-отговорих и наведох глава.
Сехун започна да се оглежда и да обикаля. Чудех се къде ли е майка ми и дали е добре. Тъкмо я намерих и не исках да я губя отново. След обстойно преглеждане на мястото Сехун отново седна до мен. Явно не беше намерил изход.
-Е ,какво ще правим сега?-попитах.
-Ще чакаме.-каза той и се облегна удобно. Не исках да чакам ,исках да знам какво става ,но нямахме никакъв избор ,затова просто се смъкнах малко и поставих главата си на рамото на Сехун. Чувствах се ужасно уморена и просто затворих очи.

Събудих се от силен шум. Щом отворих очи ,видях един човек с черна маска да отваря вратата. Изплаших се и се вкопчих в Сехун. Мъжът влезе в килията и затвори вратата. Това ме стресна още повече.
-Кой си ти и какво правиш?-извика Сехун.
-Успокой се няма да ви направя нищо.-рече мъжа.
Гласът му беше много дълбок, чак страшен. Той се приближи и извади белезници ,Сехун опита да се съпротивлява ,но в крайна сметка човекът с маската спечели. Той сложи и на мен и ни изведе от клетката. Явно се намирахме в някакво подземие. Продължавахме да ходим, докато накрая не стигнахме една врата. Вратата беше метална и много голяма. Човекът извади ключовете си и отвоти вратата. Стаята бе много голяма, по средата имаше два стола ,а отстрани се бяха наредили множество мъже със скрити лица. Явно това бяха хората ,които ни бяха отвели. Мъжът, който ни изведе ,ни постави на столовете и ни завърза здраво. Сехун крещеше и се бунтуваше. А аз не можех да помръдна ,беше ме страх. Не исках отново да ме измъчват и да ми причинят същото. Раните от миналия път тъкмо бяха заздравяли. Не си усещах краката и ръцете ,беше ми трудно да дишам. Човекът отиде при другите и започнаха да си говорят за нещо. Имах чувството ,че сърцето ми ще се пръсне. За момент Сехун спря да се съпротивлява и ме погледна. Погледите ни се засекоха ,виждах го размазан.
-Юн ,спокойно ,всичко ще е наред.-каза и ме погледна загрижено.
Не трябваше да се предавам сега ,трябваше да се изправя и да бъда силна. Каквото и да ме очакваше ,щях да го понеса и да не се предавам. Затова облегнах глава назад затворих очи и започнах да дишам дълбоко ,докато не се успокоя. След няколко минути отворих очи. Вече бях нормализирала дишането си и се бях успокоила ,погледнах към Сехун и кимнах. Тогава в стаята влезе висок мъж ,облечен в костюм ,със зализана коса назад и куфърче в ръка. Той ме огледа от горе до долу и след това подаде куфърчето си на другите.
-Сигурни ли сте, че това е тя?- попита ги. Те само кимнаха. Мъжът се доближи и ме погледна право в очите. Сърцето ми отново препускаше. Бях объркана ,не знаех какво ще стане сега. След няколко минути взиране той каза:
-Добре ,отвържете я.
Щом чух това ,зениците ми се разшириха. Големите мъже започнаха да ме развръзват ,аз започнах да се дърпам ,не исках да ходя никъде ,не исках да се отделям от Сехун. Започнах да крещя и да се мятам насам натам. Но те ме бяха хванали силно. Крещях с цяло гърло ,но те продължаваха да ме мъкнат нанякъде. Сехун с всячески усилия се опитваше да се измъкне и да ми помогне. Последното ,което видях преди да ме изведат от стаята ,бе как един от мутрите го удря силно и той изпада в безсъзнание. Това накара сърцето ми да се пречупи. Не исках нищо да се случва с него. Болеше ме страшно много защото знаех ,че всичко това му се случва заради мен ,той не го заслужаваше ,не заслужаваше да изпитва това заради мен. Една сълза се спусна по бузата ми. Не след дълго се намирахме в някакъв кабинет. Мутрите ме оставиха на един стол и отново ме завързаха. Вече не се съпротивлявах ,единственото ,което правих ,бе да гледам тъпо в една точка. Всяко движение ми носеше страшна болка. Не исках всички да страдат заради мен ,искаше ми се в този момент просто да умра ,просто да се предам. Но не можех да ги оставя ,сега трябваше да направя нещо ,трябваше да оправя нещата. Стиснах юмруци и погледнах мъжа право в очите.
-Какво искате от мен?-попитах и стиснах зъби.
-Не се притеснявай ,няма да те нараним.-отговори.
-А тогава защо ни отвлекохте и какво искате от нас?
-От вас нищо ,единствено ти си ни нужна ,но понеже изникнаха усложнения ,се наложи да отвлечем всички ви пък и ни трябваше майка ти ,за да подтвърдим ,че си ти. Ще ти обясня всичко, но ще ти се наложи да почакаш малко.-беше последното ,което той каза и излезе от кабинета.
Чудех се защо ли са ни отвели исках да разбера веднага. Но той излезе и ми се наложи да чакам. Стоях около десет минути сама и тогава той отново влезе в кабинета.
-Е ,Юн ,как се чувстваш?- попита спокойно и се облегна удобно на стола си.
-Ще ми кажете ли защо съм тук или ще продължавате да овъртате?
Мъжът въздъхна и извади някакви документи от шкафа на бюрото си.
-Щом толкова настояваш да знаеш всичко ,ще ти разкажа.-рече и надигна поглед. Аз кимнах и той започна да разказва:
-Така, преди баща ти държеше голяма фирма и си сътрудничеше с нас. Бизнесът ни разцъфтяваше ,но тогава го убиха и всичко пропадна. Както неговата фирма беше унищожена така и нашата. От фирмата на господин Ким.Още от преди те всячески се опитваха да ни бутнат ,но не им се получаваше. Обаче все пак пречеха доста ,затова баща ти реши да изпрати негов човек под прикритие, за да разбере какво се случва и какво точно правят ,за да гонят клиентите ни. След един месец човекът на баща ти се върна, като не само беше открил какво правят ,за да гонят клиентите ни ,но също беше събрал множество записи и доказателства за нещата ,които правят ,за да стоят на сегашната си позиция. Щом видя това ,бащата ти бе потресен ,явно всичко ,което са били правили досега ,е било постигнато с измами и подкупи. Казах на баща ти ,че ще се забърка в проблеми ,но той не ме послуша. Още същата вечер се срещна с шефа на фирмата ,господин Ким ,за да му каже да спре преди да съобщи в полицията. Но всичко завърши зле. Затова баща ти беше принуден да съобщи всичко в полицията, сглобихме всички записи и доказателства и ги запазихме на една флашка. На следващия ден той щеше да отиде и да я предаде, но тогава бе убит. След смъртта му претърсихме навсякъде ,но няма и следа от флашката. Ти си ни последната надежда ,вярваме ,че бащата ти я е скрил някъде при теб. Затова ни трябваш ,трябва да я потърсиш. Отначало чухме ,че си мъртва ,но в последствие нашите хора те намериха. Затова те молим да ни помогнеш ,целта ни е да унищожим онзи негодник и да го пратим в затвора до живот ,както заслужава.
Сълзите в очите ми напираха ,не можех да ги държа вече. Бях объркана ,каква смърт ,не разбрах нищо. Не се сещах за никаква флашка. Но исках онова копеле да си получи заслуженото. Щях да направя всичко възможно да намеря тази флашка. Исках да го унищожа повече от всичко. Затова вдигнах глава и казах:
-Ще ви помогна ,ще направя каквото мога ,за да намеря тази флашка.
Мъжът се усмихна и рече:
-Добре тогава още днес ще заминеш за Корея с приятеля си ,а ние ще освободим майка ти и ще оставя хора да я защитават.
-Добре ,но може ли да попитам какво е това с моята смърт?-объркано го погледнах аз. Той ми обясни всичко. Сърцето ми щеше да спре, не можех да си предтсавя каква болка са изпитали всички ,като са разбрали ,че съм мъртва. Единственото ,за което бях сигурна ,беше ,че трябва да се прибера възможно най -скоро и да оправя всичко...

Здравейте, завърнах се. Отново съжалявам за закъснението. Ще се опитам да качвам по-активно. 💕💕