Не ме плашиш

Глава 23

Изхвърчах през вратата на стаята със светлинна скорост, опитвайки се да го догоня, но той вече беше излезнал от къщата. И аз направих същото.
Тогава го видях, затичах се към него,бързо го догоних и хванах ръката му. Щом усети допира ми, спря и замръзна на място. Техьонг стоеше с гръб към мен и не помръдваше. Ръката му, която някога топлеше моята, сега бе толкова студена. Щом усетих това, изведнъж цялото ми тяло го побиха тръпки и сърцето ми сякаш се вледени.
-Техьонг.-продумах аз, едва- едва и една сълза се търкулна по бузата ми.
Той бавно се обърна и ме погледна . В очите му виждах единствено болка, те бяха същите като моите. Не можех да го гледам такъв, не можех да гледам в тези очи, пълни с мъка, която аз съм причинила. Единственият, който трябваше да страда,бях аз. Отместих очите си и погледнах към земята, след което пуснах ръката му. Той все още не помръдваше. Затова стиснах зъби и без да мисля го прегърнах силно, увивайки ръцете си около кръста му и притискайки тялото си в неговото . Той все още стоеше в същата позиция.
-Наистина съжалявам.-продължих.
За пореден път откакто се върнах от очите ми се стичаха тези ужасни сълзи, които ме караха да се чувствам слаба и безпомощна . Тогава усетих как поставя студените си ръце на гърба ми и ме придърпва към себе си още повече. Сърцето ми започна да бие лудо, а дъхът ми спря . Известно време стояхме така, докато аз продължавах и продължавах да роня сълзи на рамото му. След малко двамата се отделихме един от друг и пресякохме погледите си.
-Трябва да поговорим.-каза с плътния си сериозен глас, който сега за първи път чувах.
-Добре.-отговорих.
Ви бавно спусна ръката си и преплете пръстите си в моите. След това започна да ходи. Ръката му бе толкова студена, че скоро спрях да усещам и моята собствена. Нито той, нито аз продумвахме нещо. Просто вървяхме и вървяхме в тишина, която до някъде бе плашеща и въпреки, че той беше до мен се чувствах сама. Не след дълго се озовахме на един самотен мост, под който се спускаше красива река. Той пусна ръката ми и постави лакти на парапета и се загледа в нищото. Аз пристъпих към него и направих същото.
- Имаш ли нещо към него? - попита, като продължи да гледа в нищото. Нямах си и на идея как да отговоря на този въпрос, нямах и най-малка идея какво чувствам към Сехун и дали има нещо повече. Вярно е, имаше моменти, в които сърцето ми бише лудо заради него и затова направих някои глупости, но не знаех,нямах и на идея дали чувствам нещо към него.
-Аз... Ъм не знам, нямам си и на идея.-отвърнах и го погледнах.
След като чу това, той се обърна бавно и отново ме погледна право в очите след което попита:
-А имаш ли чувства към мен?
-Разбира се, че имам.-отвърнах.
-Обичам те, Юн.-рече Те. Аз ококорих очи и замръзнах на място.
-И заради това че те обичам, искам да бъдеш щастлива независимо по какъв начин, независимо дали ще си с него или с мен ,единственото ,което искам ,е да си добре и жива.-продължи и прехапа устна нервно, след което очите му се напълниха със сълзи.
След като чух тези думи ,все едно стрела ме прониза в сърцето. Ако до сега си мислех ,че онова ,което съм изпитвала ,е болка не знам това ,което изпитах в този момент ,какво беше. Ви пристъпи една крачка към мен и постави ръка на лицето ми, триейки поредната сълза от лицето ми. Тогава Ким бавно започна да се приближава и нежно слепи устните ни. За разлика от ръцете, дъхът му все още бе топъл, а устните- по -меки от всякога. Чувството бе сякаш ток премина през цялото ми тяло. За момент спрях да чувствам студа и цялото ми тяло се затопли. Всеки път щом устните ми докоснеха неговите ,всички тревоги и цялата болка изчезваше, с него се чувствах в безопасност и на място. Но си давах сметка, че не заслужавам това чувство ,че не заслужавам да съм до него ,защото така само ще го боли. В този момент омразата ми към мен самата нарастна драстично нямаше човек на земята ,когото да мразя повече от себе си.

Здр хора, завърнах се. Съжалявам, че пускам рядко глави, просто ежедневието ми е супер натоварено. Но ще се постарая да го променя. 💕