Не ме плашиш

Глава 4

/Гл т Ви/
Тъкмо си тръгнах от дома на Юн и ми звънна Чен, искаше да се видим. Аз приех. Каза, че е при училището ,тръгнах натам, през това време си мислих за станалото днес. За първи път се чувствах щастлив, това не ми се беше случвало от отдавна. Когато бях на 7 майка ми почина в катастрофа, а тате се затвори, имах чувството, че в онази нощ съм загубил и двамата си родители. От този ден нататък започнах да се оправям сам. Не знам какво ми се случваше, но усмивката не ми слизаше от лицето, не тази самодоволна усмивка, която попринцип използвам, беше различно, беше усмивка от щастие. Не бях напълно сигурен, но май чувствах нещо към Юн, тя ме караше да се чувствам щастлив.Неусетно бях стигнал до училището, там седеше Чен. Приближих се до него, поздравихме се и той ме попита:
-Искаш ли да отидем до някой бар днес? Имах хубав ден.
-Супер, навит съм.
-Хайде, намерих един много добър.-каза той и тръгнахме да вървим.
През целия път се усмихвах, не можех да се спра, защо това момиче ми действаше така, но явно Чен забележи.
-Ей, каква е тая усмивка, никога не съм те виждал така, какво е станало?-попита ме той. Аз реших, че няма смисъл да крия, исках поне един човек да знае. Разказах му всичко и определено ми олекна.
-Със сигурност си влюбен.- каза Чен .
-Не, не, сигурен съм, че е просто увлечение пък и след онази случка не мисля, че мога да обичам пак.- отвърнах аз. Но както говорихме телефона на Чен звънна, той се отдалечи, точно след пет минути се върна, изглеждаше притеснен.
-Бързо, трябва да вървим, Юн ми звънна и ме помоли за помощ нещо е станали с Чжи И.
-Добре, ще ти помогна, идвам с теб.
Хванахме такси и тръгнахме към дома на Юн. Забелязах, че Чен знае адреса на Юн, учудих се откъде ли го знае и реших да попитам.
-Ей, сега като се замисля, ти от къде знаеш адреса ѝ?
-Ами като малки бяхме неразделни приятели и съм ходил много пъти у тях, но като влезнахме в гимназията спряхме да си говорим.
-Ох , добре,-отдъхнах си аз,
-Ти да не ревнуваш?- попита той .
-Не, не изобщо!
-Определено я обичаш.
-Не е вярно, спри!-опулих се .
-Добре, добре, щом казваш!-изхили се Чен .
Таксито спря, вече бяхме пред дома на Юн, вратата бе отворена, защото нямах ключ, като излизах и не я заключих, затова просто влезнахме. Качихме се в стаята на Юн, тя седеше и плачеше. Като я видях да плаче, нещо в мен се пречупи, не исках да я виждам така, исках да я успокоя, да я прегърна, но докато се усетя Чен вече беше при нея и я утешаваше. Не исках никой друг да я пипа, исках аз да я утеша, аз да съм този, който ще я накара да се усмихне, не можех да гледам това, затова казах:
-Ей, не трябваше ли да търсим Чжи И ?Стига се размотавахте!
-Ти какво правиш тук?-попита тя .
- Просто бях с Чен и реших да дойда да помогна.- тя ме погледна тъжно, аз отидох при нея и я вдигнах, тръгнахме към дома на Чжи И, но изведнъж чухме крясъци, Юн се изплаши и се вкопчи в мен, това ми хареса и я прегърнах силно. Щом чу крясъка, Чен се затича, аз тръгнах след него с Юн на ръце, май не беше добра идея да я взимаме с нас, но реагирах необмислено и просто я повлякох с мен.
/Гл т Юн/
След като звъннах на Чен не можех да сдържа сълзите си. Ако нещо стане с нея ,какво ли щях да правя ? Чжи И е една от най-добрите ми приятелки, която остана до мен, да не кажа единствената, другите заминаха по чужбина да учат.След около 10 -15 минути Чен вече беше тук, аз плачех, паниката вече ме бе обзела, не знаех какво да направя, той се приближи до мен, за да ме успокоява, тогава се чу глас, веднага го познах, това беше Ви. Аз се учудих защо ли е дошъл и го попитах. Той ми отвърна, че просто е бил с Чен, щях да му кажа да се маха, но просто не бях сигурна какво става с Чжи И, а той може да помогне, ако има нещо и затова не казах нищо.
Той ме хвана на ръце и ме повлече към дома ѝ. Както вървяхме, се чу силен писък, аз се стреснах и неусетно се вкопчих в него, а той пък взе, че ме прегърна ,не направих нищо, защото наистина ме беше страх. Не след дълго намерихме Чжи И, при нея имаше момче, аз веднага го познах, това беше бившия ѝ, тя го заряза след като го хвана са ѝ изневерява, но той не можа да понесе раздялата и я нападна в училище. Изключиха го. Даже се премести да живее в друга страна ,какво ли правеше сега тук? Той я беше притиснал силно към стената, а тя викаше, щом Чен видя това очите му пламнаха и веднага се затича натам, удари го с всички сили, така че да падне, ние с Ви също отидохме при тях. Но той се изправи и свирна, тогава зад него се появи група от момчета, които тръгнаха към нас Чжи И беше в прегръдките на Чен. Той бързо извика Ви да я вземе и да ни остави някъде, той така и направи ,постави ни настрани, а Чжи И ме придържаше, всички тези момчета скочиха на бой на Чен и Ви. Докато те се биеха аз я попитах .
-Какво е станало, откъде се появи този боклук?
-Не знам, както се прибирах от болницата, защото, разбира се, нашите са много отговорни и ме оставиха сама, той ме издебна и ме хвана.
-Чакай, чакай, ходила си в болница, защо аз не знам за това?-прекъснах я аз
-Ще ти обясня по -късно.
Онези бяха много, щяха да пребият Чен и Ви, те вече бяха на земята, аз се сетих, че в чантата имам една димка, от години си я пазех, дори не знам защо, но ето че сега щеше да ми влезе в употреба, набързо я запалих и я метнах. Всичко беше в дим, тогава Чжи И отиде и ги изправи и бързо дойдоха до мен. Ви беше целия в синини и рани, но ме хвана, едвам ходеше, но ме повдигна, започнахме да бягаме към дома ми ,защото беше най -близо, стигнахме и се скрихме там. Заключих вратата и четиримата седнахме на дивана, тогава телефона ми звънна, бяха нашите, които казаха, че е имало някакъв спешен случай и няма да се приберат. Това беше облекчение за мен. Изведнъж Чен попита :
-А какво всъщност стана, кой беше този?
-Ами ,бившият ми, хванах го да ми изневерява и го зарязах, той не можа да го понесе, затова ме нападна в училище и гоизгониха. Тя даже се премести в друг град, но явно се е върнал и ме издебна, като бях сама и ми търсеше сметка за всичко, което съм направила.-каза Чжи И .
-Нали каза, че ще ми кажеш защо си била в болница, после е чакам обяснение.- отвърнах аз . Тя ми обясни всичко, та даже се разплака, стана ми гадно за нея, прегърнах я силно и ѝ предложих да спи у нас, тя прие.
-А ние?-попитахме в един глас момчетата.
-Никъв шанс.-засмях се аз.
Но изведнъж ,както всичко беше наред, Ви припадна, притесних се супер много и повиках бърза помощ...

Здравейте, това е новата глава надявам се да ви хареса благодаря ви, че следите моите глупости и се извинявам ако има грешки.