Shadowhunters

5та глава

                         ****
    Н. Гл. Т.
    Кити минаваше през тренировъчната зала, за да надзърне как върви. На влизане се засече с Алек. Явно тренировката беше свършила.
    - Е? Как мина? - Попита Кити.
    - Перфектно. - Алек я подмина с лека усмивка. По дяволите!
    Кити ококори очи изплашено. Познаваше приятеля си и това не беше на добре. Втурна се в залата и завари Изабел на пода, сгърчена в болезнена поза.
    - Изи! - Извика паникьосано Кити. Втурна се към нея и коленичи на сантиметри от лицето й. - Алек каза, че е минало перфектно. Ти... Дишаш ли? - Разтърси я силно. Изабел само простена тихо.
    - Той... Той ме мрази... - Едва говореше. - Иска да ме убие... Преметна ме шейсет и пет пъти! Един след друг! Аз... Аз... Ще се издрайфам.
    - Знаеш ли, по-добре да останеш тук. Ще помоля да отменят  тренировките. - Кити се чудеше как по дяволите Алек е направил подобна идиотия.
    - И без това нямам сили дори да дишам...
    - Спокойно. Ще съобщя отмяната и ще остана при теб. - Изабел вече беше потънала в сън.
    Кити изприпка и съобщи за промяната на Ходж. Той се съгласи, макар и трудно, а тя доволна се върна при Неоткритата. Тя лежеше и само по лекото повдигане на гърдите й Кити разбра, че не е мъртва. Все още беше в шок след това, което Алек й е сторил. Наистина ли я мразеше толкова? Една беззащитна Неоткрита! Кити се загледа в нея. Вълнистата й коса се спускаше по лицето, закривайки го. Беше слабичка, но висока. Момичето много добре си спомняше очите й. Може би те бяха най-хубавото в нея. Синьо-зелени, приличаха на морски стъкълца. Чудеше се как Алек не ги е забелязал. Ако погледне в тях, ще забрави за омразата си към нея. Макар че, замисли се тя, може би  очите й го дразнеха именно защото напомнят за морето. Нали точно преди седем години двамата загубиха родителите си при военноморска мисия за залавянето на полуделите вампири. Тогава Ходж спаси три-четири деца и се зае с обучението им. Те с Алек бяха от тях. В началото и те не се понасяха, но накрая станаха неразделни. Като Изабел и Люк. Но с малко повече ангелска кръв.
    Напоследък Алек не беше същият. Наистина, винаги е бил загадъчен и затворен, но поне не се държеше като... Задник. Абсолютен задник. Сега срязваше всеки, който го заговореше и пребиваше тези, които трябваше да обучава. Отново погледна към Изабел. Та тя сякаш не се опитваше! Един нов свят, без дори да се сбогува със стария. При това без приятеля си, мундана. Той щеше да откачи, като разбере. Но и тя щеше да търси Алек, ако се опитаха да ги разделят. Горката Изабел. И тя, и Кити бяха преживели доста. Трябва да й се даде шанс, мислеше си Кити, толкова би искала да се сближат малко. Като приятелки.
    С тези мисли тя се облегна на стената и се задълбочи в мисли.