Shadowhunters

14та глава

                         ****
    - Изабел! Изабел!
    Отворих бавно очи. Беше нощ, а Алек се беше надвесил над мен. Носеше нещо като пижама. Уау, значи наистина беше нощ.
    - Алек?
    - Да, точно така. Ставай! - Той ме дърпа леко за ръката, а аз едва различавам силуета му в тъмнината.
    Излизаме от стаята ми и се озоваваме в коридора. Вървим още малко и стигаме до прага на друга стая. Там той спира и се обръща с лице към мен. Светлината от прозореца осветява половината му лице, правейки очите му невероятно прекрасни и искрящи.
    - Защо сме тук?
    - Виж, от много време мислех, и реших, че съм влюбен в теб, Изабел. Много.
    Засмивам се.
    - И аз те обичам, Алек. И то много.
    Той се приближава бавно към мен. Сега ще ме целуне, мисля си, Алек най-после ще ме целуне. В стомаха ми се надига трепет, неизпитван досега. Чаках този момент дълго.
    Мигът преди да се целунем, той се дръпва назад.
    - Не, Изабел - клати глава. Не е редно. Ти си още на петнайсет, а аз съм с три години по-голям. Не можем да сме заедно. Ще си намерим други. Съжалявам. - Той се обръща и си тръгва. Аз седя и гледам след него, викам го, но той не спира. Обръщам се и зървам Кити, следвана от онзи разносвач.
    - Здравей, Изи. С него ще се женим.
    - А? - Тя не ми разяснява. Обръща се и тръгва нанякъде. Тръгвам след нея, но разносвачът ме спира.
    - Не й пречи. Това трябва да се случи, за да изпълня плана си.
    - План? Какъв план? - У мен се надига паника.
    - Ти си опасна. Не заслужаваш да живееш.
    Изведнъж вече сме в апартамента на Люк. И аз съм там, има второ аз. Двамата седим прегърнати. В следващия момент той спи, до него гледам аз безучастно, а над него са се надвесили хора със син пламък, излизащ между пръстите. Магьосници. Искат да го убият. Но аз не мога да мръдна.
    Разносвачът се смее злокобно.
    - Мундана е едва началото, Неоткрита. И всичко ще е заради теб. Ти си опасна аномалия. И затова трябва да умреш.
    Пищя, пищя толкова силно, че чак усещам как съдирам гърлото си.
   

    Усетих разтърсване в раменете си. Бавно отворих очи. Свлякла съм се в началото на стената, по пижама, плачеща. Алек и Кити са пред мен. И двамата са по пижами. Алек е същият както в... Това нещо.
    - Какво... Какво правя тук? - Леко ми се зави свят. Двамата ме изправиха.
    - Изи, какво се случи? Видях как излизаш, после... После говореше, но не разбирах какво, а накрая почна да плачеш. Излязох бързо, Алек също е чул. Видяхме се и ето ни тук.
    Опитвах да си поема въздух. Двамата ме държаха здраво, но аз пак се чувствах нестабилна.
    - Беше толкова бързо - запелтечих. - Толкова реално...
    Алек ме гледаше загрижено. При вида му, еднакъв с този от съня, ме сви стомаха, спомняйки си думите му. Изхриптях и отново се свлякох.
Оставих се да ме водят. След няколко минути обикаляне се навряхме в някакъв кабинет. Иззад едно перде се появи Майкъл, магьосникът-гей. Видях синият пламък, блясъкът в очите му, и започнах да се гърча неимоверно.
    - Не. Не! НЕ! Разкарай се, не се приближавай! - Ридаех, докато Майкъл дойде и ме инжектира с нещо. След миг не можех да помръдна. Алек и Кити ме сложиха на малко диванче. Можех само да мигам, затова просто блуждаех с поглед.
    - Има нещо в кръвта й - съобщава Майкъл след час проверка. - Вчера е приела в организма си Моксус Пласт, или по-просто казано, халюцинации, съдържащи страхове и желание. Най-съкровените ти мечти, в добавка с най-големите ти страхове. Напълно невъзможно за нормално държание после. - През цялото време гледаше към Кити. За него Алек не съществуваше. - Сега ще я оставим да си почине. Ти остани с нея. А ти - той се обърна към Алек. - Изчезвай.
    - Но защо? И аз искам с тях.
    - Както те познавам, ще нараниш момичето. А никой не иска това. Така че, разбра ме. Вън.
    - Ти изобщо не ме познаваш. - Изсумтя Алек и се обърна към мен. - Чу го, малката. Ще намина утре и ще отидем заедно на тренировки. Ако си добре, естествено.
    Опитах се да му отговоря, но се чу само странно хриптене. Той разбра, махна на мен и Кити и излезе.
    - Така, сега Александър си отиде - каза Майкъл. - Изабела, можеш да обясниш какво се е случило в съня на Катерина.
    - Изабел...
    - Екатерина! - И двете го поправихме едновременно. Аз, едва говореща, и тя, раздразнена. Майкъл се засмя и се шмугна в другата стая.
    Бавно започнах да усещам крайниците си. Съвсем леко размърдах пръсти.
    Кити сложи ръка на рамото ми.
    - Виж, спомняш ли си, когато казах, че не съм те чула? За това какво бълнуваше?
    - Да...
    - Е, чух те. - Директната Кити, дами и господа. - Ти викаше името на Алек. Или те е страх от него, или го харесваш. За мен по-вероятно е второто.
    Усетих как се изчервявам.
    - Сънувах всички ви - отклоних темата. - Алек, теб, Люк... Онзи... разносвач...
    - Кой? Джейс? - Ококори се Кити. Засега забрави за Алек.
    - Да... Той беше лош... Виж, Кити, той е отровил пицата, сигурна съм... В него има нещо... Гнило. Мисля, че беше права.
    Кити сбърчи нос.
    - Най-добре ще е да ми разкажеш отначало.
    - Добре, но... Ами не знам...
    - Какво? Нещо има ли?
    - Ами - как да й обясня? - Може да се каже.
    - Аха, значи сега, в трудния момент, не сме НДП, така ли?
    - Напротив, просто...
    - Просто ми нямаш доверие. Разбира се! - Дръпна се обидено Кити.
    Хванах я за ръката.
    - Добре, добре, ще ти разкажа. Но обещай да... Не реагираш бурно.
    - Добре. - Кити се обърна светкавично.
    - Значи, първо спах, после Алек ме събуди и двамата отидохме до там, където ме намерихте. Той ми каза... - Започнах да треперя. - Той ми каза, че ме обича, че е влюбен в мен. И аз му отговорих същото. - Треперех все по-силно. Кити силно ме прегърна.
    - Продължавай - тихо каза тя.
    - Тъкмо да се целунем, и той се отдръпна. Заяви, че не можем да сме заедно заради възрастта и избяга. После дойде ти с онзи... разносвач... И каза, че ще се жените. - Бурно ахване, последвано от задавяне. - След това ти просто изчезна. Исках да те потърся, но Джейс или какъвто е там, ми каза, че ти трябва да направиш това, такъв бил планът. След това бяхме в апартамента на Люк. Само че имаше още едно аз. И после то не помогна на Люк, докато го убиваха... - Сълзи рукнаха от очите ми. Кити ме прегръщаше съчувствено. - Джейс ми каза, че съм опасна аномалия и... И трябва да умра. - Сега вече плачех. Целия този товар ми се стовари на едно. Поседяхме мълчаливи на леглото, докато вече можех нормално да движа ръце и крака. Сега беше точният момент да направя това, което исках от толкова време.
    - Кити? Можеш ли да ми помогнеш да избягам?
    Кити се изправи и се ококори.
    - Извинявай?
    - За малко, само за час-два, трябва просто да се видя с Люк за последно. Да го предупредя да внимава. Да се пази. Без мен.
    Виждах как Кити е на прага да откаже, но вместо това тя кимна решително.
    - Дадено. След тренировката ти, за да не заподозре Алек нещо... - При споменаване на името му се изопнах. - Не мога да повярвам, че си влюбена в него, Изи. Та той е такъв идиот... Така де, моят идиот, но сериозно. Защо?
    - О, Кити, де да знаех, де да знаех... Само те моля засега да не му казваш нищо, наистина. И без това още не съм наясно с всичко. Моля те, просто си мълчи. Моля те.
    - Гроб съм, сестричке. Няма да разбере. Но съм убедена, че истинската любов разбива всички бариери. И някой ден рано или късно Алек ще проумее какво изпитва към теб. И БАМ - гадже на мига.
    - Иронично е как цял живот ловиш демони, но пак си гледала повече филми от мен... - За първи път се почувствах олекнала от тежък товар, а именно - собствените си чувства.

    Аааа 14 ми е любимото числооо❤
    Над 400 човека ГОСПОДИ?!
    А започнахме от седем...
    Абе вие как изобщо четете това? Добре, добре, няма лошо. Давайте.
    Ако на някого му хареса, да не се стеснява да даде звезда :)
    Грозната пижама горе мисля, че всички знаем на кого е...
  Още веднъж ЕДНО СЪРЦЕ ЗА ВАС❤