Shadowhunters

2ра глава

                           ****
    Н. Гл. Т.
   Дали ще се събуди някога? - Алек потропваше нервно с крак по пода. Мразеше новобранците. А и тази тук... Изглеждаше толкова дребна. Не че е - беше колкото Кити - но някак си тя го дразнеше само с присъствието си. Караше го да се чувства особено... А това никак не му харесваше.
    - Би трябвало - Кити се беше разположила с крака върху масата и премяташе конай между пръстите си. - Сигурен ли си, че не си е ударила главата? Знам, че е още слаба, но три дни вече не се събужда...
    - Естествено, че съм сигурен - на Алек му идваше в повече. - Специално по твое нареждане я хванах преди да е усъществила какъвто и да било контакт с пода. - Кити се усмихна. Макар и Алек да мразеше шегите, иронията му я забавляваше.
    - В такъв случай трябва да почакаме, Алек. Та тя е само една Неоткрита! Твърде е слаба. Кой знае след колко време ще трябва да начертаем първата й руна.
    - Ако изобщо се събуди.
    - Пак ли започваш?
    - Ами... Окей. Да кажем, че след неопределено време се събуди. И какво? Ще я обучаваме? Ще й преподаваме в стаята й? Какво, Кити, какво?
    Търпението на Кити също не беше безкрайно.
    - След като се събуди, отиваме да кажем на Ходж. Той ще ни даде точни задачи и от нас ще се иска просто да ги изпълним. - Тя остави коная и свали краката си едновременно. - Виж, събужда се!
    - Е - въздъхна Алек. - Явно все пак ще оцелее.
                         ****
    С мъка отворих очи. Намирах се в стая с бели стени и метални мебели. Всъщност беше пусто, ако не броим леглото, на което лежах, и два стола с маса между тях. Обърнах се и изпищях. Момчето и момичето от клуба седяха пред мен и ме гледаха изпитателно.
    - Къде съм? - Беше първото нещо, което успях да кажа. Главата ми се маеше, а коремът ми беше свит на топка. Веднага зацепих защо. - Люк! Къде е Люк? Направихте ли му нещо? И кои по дяволите сте вие?! - Стреснато скочих на колене.
    - Мундана си е вкъщи. Погрижихме се за него. Сега сигурно спи, без да си спомня нищо от онази вечер - момичето се усмихна криво. - Колкото до другите ти въпроси. Аз съм Кити, а това - тя посочи  с острието към момчето. - е Алек. Ти се намираш в Института, защото замалко щеше да умреш, а ние ти спасихме живота. - Кити се наведе към мен. - Беше на неподходящо място, Изабел. В този район демоническата активност е най-висока.
    - Какво? - Присвих очи. - Какви ги дрънкаш? Да не би още да съм пияна?
    Този път Алек се намеси.
    - От една чаша не си се напила, дечко. Осъзнай се. Това е истината. Демони щяха да те накълцат, но ние, опитните ловци на сенки, те спасихме.
    Врътнах се към него.
    - Сигурно се шегуваш.
    - О, скъпа - въздъхна Кити отегчено. - Алек никога не се шегува. - Не посмях да погледна отново към него. Кити само намести някаква гривна на ръката си и отиде до вратата.
    - Отивам да кажа на Ходж, че се е събудила. Наглеждай я. - И без да ме удостои с внимание, тя излезе.
    Останах сама с Алек. По-добре да не беше ставало. Ухилих му се, а той ме погледна така, сякаш искаше да ме удуши собственоръчно.
    - И на колко каза, че си? - Попитах невинно. Грешка.
    - На осемнайсет. - Видя реакцията ми и се усмихна. Едва едва, злорадо. - Какво? Множко ли ти се вижда?
    - Какво? Не! Защо да ми се вижда множко?
    - Знам ли - сви рамене. - Три години са доста голям интервал. Може да ти се вижда много.
    - Три години? - Какво? Три? Как успя да налучка? - Мислиш, че съм на петнайсет?
    - Знам, че си на петнайсет - лицето на Алек доби злорадо изражение. - Знам, че това в Пандемониум беше първият ти досег с алкохол. - Ядът бързо се разпространи по тялото ми. - С партньорката ми те наблюдавахме... От известно време.
    Втрещих се. Какво са правили?
    - Това... Това е извратено! - Не можех да сдържам гнева си. - И защо сте ме шпионирали? Защото съм опасен контрабандист? Защото съм наемен убиец? Или тайна фея?
    Алек видимо сподавяше обидите.
    - Не се ласкай, дребна. Животът ти никак не е  интересен. Това ни е мисия. Когато Кити дойде, ще разбереш повече. - Каза и се облегна назад, давайки ми да се разбере, че повече няма да ми каже нищо полезно.
    Аз обаче не се ядосах на това.
    - Дребна? Сериозно? - Попитах раздразнено. - И защо така?
    - Защото се държиш като десетгодишна. Трябва да се стегнеш.
    - Ти трябва да се стегнеш! - Не знаех как да му отвърна. - Ами партньорката ти? Кити. Тя на колко е?
    Колебанието се изписа на лицето му.
    - На твоята възраст. - Каза след кратка пауза. Аз заръкомахах с ръце в знак на победа.
    - Ахаа! Тогава защо аз да съм дребната, като с нея сме еднакви?
    - Като за начало, тя няма да направи това, което ти направи току що - погледна към ръцете ми. Изчервих се. - След това, тя като цяло е по-зряла от теб. Адекватна е и може да се сдържа - още един обвинителен поглед. - Знае как да се справи в напечено положение и може да остане сериозна за повече от две минути - мълчание. - А и не носи такива абсурдни дрехи. - Трагично огледа блузата ми на Мини Маус. Засрамено сложих ръце върху нея, а лицето ми пламна, едновременно от яд и срам. - Сега разбра ли? Дори и на една възраст, пак не сте равни. - Зелените му очи заблестяха. - Дечко.
    С това чашата преля. Изпънах рамене, готова за ответния удар, когато вратата на стаята се отвори и Кити се шмугна вътре.
    - Добре, всичко е наред. Утре сутрин Ходж ще ни каже какво да правим с Изабел. - Тя се обърна към мен. - Как сте? Как е настроението?
    - Нямаш си и на представа колко сме добре - процедих през зъби. Алек вече не ми обръщаше внимание. - Е? Сега какво?
    Кити седна до мен.
    - Утре сутрин след закуска ще ти разясня всичко в заседателната зала. След това с Алек ще отидем при Ходж, а ти ще трябва да отидеш до крилото с облекло и да си вземеш дрехи - тя ме огледа критично. - Дрехите ти за тренировки са в черно. За мисиите понякога се налагат рокли - смигна ми тя. - Е, това е за утре, а сега да лягаме, защото сама разбра колко ще е натоварено. Тази вечер ще спя с теб, все пак ти е първата. - Алек се изхили и ми напомни за присъствието си.
    Кити го погледна.
    - Алек, това не се отнася и за теб - тя го забута към вратата. Той погледна за последно към мен, а аз се усмихнах и му махнах. Кити тръшна вратата пред лицето му и се обърна към мен. -  Съжалявам за него. Той просто си е задник - засмя се леко. - Е, Изи. Така ти викат, нали? Изи?
    - Да - кимнах. Внезапно в главата ми изникна план. За измъкване. Погледнах с леко отнесен поглед еднонощната ми съквартирантка. - Нали няма да заключиш? - Постарах се да не звуча подозрително.
    - Не, няма. Не си престъпник, няма да те третираме като такъв.
    Тя ми хвърли розова пижама.
    - Заповядай - каза. - Аз ще остана по дрехи... За всеки случай.
    Двете легнахме и тя изгаси лампата. Зачаках подходящия момент, в който да задействам плана си.

Хей хора. Ето я и новата глава. Имам цели седем четения!!! (знам, знам, адски съм отчаяна). Изобщо не ми се спеше и реших да я пусна в почти три сутринта. Уау.
Обичам ви всички, които четете това❤