Shadowhunters

1ва глава

    - Люк, сигурен ли си, че Дани ще е навит да ни пусне?
Вървях след най-добрия си приятел, а навсякъде около нас танцуваха пияни тийнейджъри.
    - Ама разбира се! Това е купон, Изи. Колкото повече, толкова по-добре. - Люк ме повлече в тълпата. Полутъмната зала имаше за осветление единствено цветните прожектори, простиращи се навсякъде. Не се чувствам особено комфортно на такива места. Предпочитам тихите вечери у приятел, да гледаме някой филм и да си говорим до късно.
    Да, ама не.
    Люк набеляза в тълпата момче със средно дълга кестенява коса и неестествено дълъг перчем. Хвана ръката ми по-здраво и се оказахме лице в лице с домакина.
    - Дани, мой човек - двамата си стискат ръцете и той ме посочи с брадичка. - Това е Изабел, съученичка. - Усмихнах се леко на Дани. - Минавахме оттук и си помислих дали не може да се отбием за малко.
    - Естествено че да, мой човек - отвръща Дани. - Тъкмо ще ни е по-забавно. Заповядайте, идвайте.
    Не разбирах как може на тия хора да им е скучно, но с Люк успяхме да си намерим едно затънтено сепаре. Седнахме и се заоглеждахме наоколо. Лично за мен обстановката беше нова. Не съм била на купони преди и се чудех какво трябва да правя и как трябва да се държа. Засега не се справях добре. Просто гледах тъпо в масата. Люк, за разлика от мен, нямаше абсолютно никакви задръжки. Отиде до масата с течностите и се върна с две чаши, пълни с някаква червеникава течност.
    - Пий. - Връчи ми чашата и изспи на екс своята. Аз само се пулех срещу моята, неспособна да направя нещо.
    - Какво е това? - Попитах предпазливо.
    - Нещо с алкохол.
    - Тогава няма да го пия!
    - Изи!
    - Люк!
    Люк ме гледаше така, сякаш бях най-голямото разочарование на земята.
    - Ако изпиеш тази чаша, ще те оставя на мира. Честно! -     Побутва чашата ми към мен.     Известно време гледам безизразно червеникавата течност. Все някога трябва да пробвам. Повечето ми връстници вече се бяха напивали. Поех си дълбоко въздух. Отне ми минута, преди да хвана чашата и да я глътна наведнъж. Люк подсвирна.
    - Браво! Браво! Моята малка Из пораства!
    Идеше ми да го зашлевя.
    - Млъквай, ти пълен...
    Прекъсна ме видът на тънка женска фигура, облечена в ефирна бяла рокля, стигаща й до глезените. Но не това привлече вниманието ми. Момичето се завъртя и за части от секундата зърнах колан от вътрешната част на роклята.
    Колан с ножове.
    Изтръпнах. Какво, по дяволите!? Дръпнах Люк за ръкава и посочих в посока към момичето.
    - Люк! Боже господи! Видя ли това? Онова момиче там имаше ножове под роклята. - Трескаво сочех към нея. Люк погледна натам.
    - Кой, Шели ли? Та роклята й е толкова тясна, че тя самата не може да се побере в нея. - Изкиска се на собствената си шега.
    - Не тя, глупако. Момичето до нея. Онова с... - Тя забеляза, че я соча и бавно тръгна към нас. - Виж, виж, идва към нас!
    - Какво ти става, Изи? Никой не идва към нас. - Той сложи ръка на рамото ми. - Добре ли си? Може би алкохола не ти понася.
    - Или пък нарочно се правиш, че не я виждаш, за да си помисля, че съм пияна! - Сега момичето стоеше до нас и кокетно се смееше.
    - Леле, мунданите са толкова забавни! - Очевидно й беше смешно.
    - Какво? Мун- как ни нарече? - Погледнах я очудено. - Люк, я стига, вече няма да се хвана. Точно пред нас е, няма начин да не я виждаш!
    Люк само поклати отрицателно глава. Покрай нас мина онзи тип с перчема, Дани, и аз го дръпнах към себе си.
    - Дани... ъъъ... мой човек - кимнах в посока на момичето, което сега ни гледаше любопитно. - Виждаш това момиче отпред, нали?
    - Нея ли? Да, защо?
Изведнъж усмивката на лицето на момичето се стопи. Тя разгърна роклята си и извади от нея дръжка на кама.
    - Доран! - Извика тя и от дръжката лумна светлина, показваща дълго острие. За части от секундата тя го насочи към Дани и го прободе в стомаха. Той залитна, очите му се ококориха. Изчезна в златист прах.
    Не можех да повярвам на очите си. Изписках стреснато. Люк ме погледна сякаш ми хлопа дъската.
    - Споко, Из, няма нищо. Освен ако не халюцинираш. Наистина е по-добре да спреш с алкохола. Споко.
    Никак не ми беше "споко".     Гледах втренчено момичето.    Внезапно няколко от купонджиите ни наобиколиха. Момичето се заоглежда трескаво. Инстинктивно отстъпих крачка назад. И по-добре. Една стрела изсвистя покрай мен и се заби в едно от момчетата. То залитна и изчезна в златен прах. Рязко се обърнах. Високо момче с черна коса, влизаща му в очите, ме подмина бързо и застана до момичето. Имаха сериозна разлика във височината. Не беше облечен официално, остриетата на оръжията му блестяха на фона на черното му облекло. Зелените му смарагдови очи блестяха.
    - Алек! - Момичето явно се беше надявало да дойде. Алек опъна тетивата на лъка си.
    - Тук съм, Кити! Заеми се с тези в ляво, аз поемам другите!                      - С тези думи двамата се нахвърлиха към ядните тийнейджъри.
    Не издържах повече. Дръпнах Люк и го забутах към тоалетните.
    - Но това е женск...
    - Не ми пука! Влизай. - Насила го набутах вътре. Задъхано тръшнах вратата след нас.
    - Изи, ти май наистина се напи!
    - Люк, ти... Ти наистина ли не... - Треперех. - Наистина ли не видя тези убийства?
    - Убийства ли? Какви убийства? - Люк изглеждаше истински объркан.
    - Ами... Ами... Аз ги видях... Видях как ги пронизват... И после как изчезват... Не мога да повярвам, че не си видял нищо.
    - Той не може да ни види - гласът ме стресна. Това не беше гласът на Люк, а на момичето, Кити. Тя влезе при нас, следвана от момчето, Алек. - Мунданите нямат такива способности.
    - Стой далеч от нас! - Дръпнах се назад. - Нищо не сме сторили! Не ни убивайте!
    Люк ме изгледа наистина странно.
    - Ще ти донеса малко вода. С много лед! - И той се заизмъква от стаята. Стигна до Кити, а аз изпищях панически. Тя извади някаква кутийка и прошепна нещо на Алек. Пристъпи към Люк. Сега бяха на сантиметри един от друг. Не видях какво му направи, защото в същия момент отвори малката кутийка и стаята се заизпълва със задушлив дим. Замаях се.
    Последното, което помня, бе как две ръце ловко ме хващат, миг преди да се строполя на пода. Понечвам да изкрещя името на Люк, но се задавям.
    И губя съзнание.

Е, това е най-първото нещо, което пиша тук. Обожавам shadowhunters и Матю!❤ Обичам и всички, които ще отделят малко внимание за това. Благодаря!