Shadowhunters

17та глава

                        ****
    - Стига, Кити. Все тая е дали ще тръгнем сега или след петнайсет минути. За Бога, ти определяш продължителността на часа! - Кити спря да пише животински названия на латински на подвижната дъска и бавно се обърна към мен с изпепеляващ поглед. Да не се бях обаждала.
    - Ти знаеш ли изобщо колко материал си изпуснала? Извинавай много, но не те доведохме тук само за да се ритате с Алек. - Изчервих се, но май тя не забеляза. - Петнайсет минути. Гледай да попиеш всичко, защото следващия път ще ти задвам въпроси.
    Да не би да съм отново в училище?
    - Добре, госпожо.
    Кити ми се усмихна.
    - Предпочитам "госпожице".

    Това бяха най-дългите петнайсет минути в живота ми. След три часа, прекарани в учене на животни, се чувствах като една от онези helops. Когато най-сетне свършихме, Кити бутна дъската отново в ъгъла на стята и свали очилата си.
    - Отивам да се облека подходящо. Ти направи същото. Среща след десет минути пред Залата за тренировки.
    - Разбрано. - Вратата леко се хлопна зад нея. Беше ред за дрехите. Но какво да избера? Нуждаех ли се от бойна униформа?
    Спрях се на еластичен панталон и обикновена блуза с дълги ръкави. Отгоре наметнах коженото яке и обух кубинките си. Явно не бяха съвсем обикновени кубинки, защото щом ги обух, усетих краката си по-леки. Раздвижих ги и успях да забележа две малки идентични руни отстрани на всяка обувка. Нямах представа какво значеха, но, в крайна сметка, все някога щях да науча. Може би щях да питам Кити. Огледах стаята за последно и се запътих към Залата за тренировки.

    Когато стигнах, Кити вече ме чакаше. Стоеше облегната на стената и чоплеше ноктите си. Беше облечена със свободен военен пантлон и къса блуза с дълъг ръкав. Нямаше как да не направя аналогия с Kim Possible.
    - Добре, ето те и теб - Кити се отблъсна от стената и приближи. - Вземи тези - добави и бутна в ръката ми два коная и дръжка на кама. - Казва се Рамел - кимна към дръжката. - Така, сега. Да преговорим. Ти...
    - Аз съм била готова за тренировки, но Алек не се е появил, затова ти си го заместила. - Това отчасти беше вярно. Алек наистина не беше дошъл и в крайна сметка прекарах времето в стаята си, довършвайки рисунката на Кити. Тя, разбира се, не се зарадва особено, но не ми позволи да ми се размине при нея. - След тренировките веднага сме седнали да учим, за да наваксам изостаналото. Лягаме си рано, защото сме уморени.
    - А ако ни засекат...
    - Ти се правиш на изненадана че ме виждаш, а аз казвам как си излязла и съм искала да те последвам.
    - А аз всъщност...
    - Си чула някакъв шум и си тръгнала да видиш какво става. Знаеш ли, сега осъзнавам, че всъщност който ни спипа, ще ме помисли за страшно спряла.
    Кити се усмихна подигравателно.
    - Ти искаш среща с мундана, не аз.
    - Права си - въздъхнах. - А и, аз създавам по-голямо впечатление за изостаналост... - Искреният смях на един ловец на сенки определено може да повдигне духа ти.