Shadowhunters

13та глава

  Ходж и Изабел се взираха в една от книгите вече десет минути. Ходж не е в състояние да говори. Пред него е малкото копие на Лили Конъли, съпругата на Джеймс. Но те нямаха дете. Нали?
    - И така, Изабел Пейнхалоу - започна Ходж. - Как каза, че са починали родителите ти?
    Тя смръщи вежди.
    - О, ами стана, когато бях на осем - започна хладно. - Един ден ми казаха, че замалко ще остана при леля и чичо, защото заминават на почивка. Качиха се на самолета и вечерта по новините го показаха. - Тя преглътна. - Показаха го, защото беше катастрофирал в Тихия океан. Не намериха тела, но подвърждават, че е невъзможно да има оцелели. - Момичето заби празен поглед в прозореца. Ходж не искаше да я мъчи по този начин, но в крайна сметка беше важно.
    - А родителите ти как се казваха?
    - Матео и Сюзън.
    - Аха - промърморва Ходж. - И кой от тях е бил с такива очи?
    - О - погледна Изабел въпросително. - Нито един. Аз съм аномалия. - Двамата кратко се изсмиват, преди Ходж да отвори една от книгите.
    - Ето това, скъпа Изабел Пейнхалоу, е дневникът на Лили Конъли, жената, която направи революция, заедно със съпруга си Джеймс.
    - Така ли? И защо ми го показвате?
    - Защото, Изабел, ти поразително приличаш на Лили. Имаш и правата стойка на Джеймс. Не разбираш ли накъде бия?
    - Не.
    - Е - разочарован, Ходж оставя Изабел да обгърне с поглед книгата. - Рано ти е още. Не си готова. А и е доста сложно, пък и стана доста преди ти да се родиш. Доста преди Екатерина и Александър също. Така че те няма да могат да ти помогнат.
    Изабел сякаш го слуша с полу-ухо. Ходж й подаде книгата и сега тя я върти в ръцете си.
    - Защо не мога да я отворя?
    - Защото над нея тегне проклятие - търпеливо пояснява Ходж. - Никой не знае как да бъде отворена. Преди смъртта си, Лили казала как може да се отвори на Джеймс, но той издъхна малко след нея. Тъй че, сега седи така.
    - Тогава защо ми я показвате? - Погледна го с недоверие Изабел.
     - Исках да видя дали... Дали ще ти се стори познат.
    - Е, явно не. Няма общо с мен. - Изабел се дръпна. - Защо ме гледате все едно имам три ръце? - Ходж седеше срещу нея и оглеждаше съществото пред себе си. Висока, слабичка за този ръст, с буйни къдрици и неземни очи. Точно копие на Лили Конъли.
    - По-добре върви, Изабел Конъли.
    - Извинете?
    Ходж се стресна.
    - О, Боже! Изабел Пейнхалоу, преуморен съм. Когато разбера, че си готова, ще те потърся. Тогава ще разбереш всичко. А сега - той посочва вратата. - Върви. Хайде.
    Изабел с две крачки стига до вратата и бързо се изнизва. Ходж остава сам. Нима Лили и Джеймс са имали дъщеря? Нима тя по някакъв начин е била сред мундани? Нима... Нима Изабел Пейнхалоу всъщност е Конъли?
                      ****
    Не знам какво им става на всички. Особено на Ходж. Гледа ме, като че ли съм с черни дупки, вместо очи. Брех, не е ли виждал смесени? Та нали и на Кити са кафяво-зелени? Те отразяват светлината през нощта. Моите определено не правят такова нещо.
    Влязох в стаята и заварих Кастиел на леглото си. До него стоеше Кити, размахваща нож пред лицето му.
    - И ако още веднъж кажеш това на Алек... Я, Изи, здравей. - Тя се дръпна бързо. - Не знаех, че ще наминеш.
    Да намина?
    - Това е моята стая, все някога щях да "намина".
    Кастиел стана.
    - Изи! Как мина при Ходж?
    - Супер - подминавам го. - Виж, Кас, става ли да си говорим по-късно? Искам да остана насаме с Кити.
    Кастиел явно не искаше, но вместо да възрази, просто мълчешком кимна.
    - Разбира се. До после. - Когато двете най-после бяхме сами, скочих на леглото.
    - Какво се е случило?
    - О, ами Кас малко се сдърпа с Алек...
    - Алек? Алек е бил в стаята ми?
    Кити се засмя на ентусиазма ми.
    - Да, и какво? - Повдига вежди. - Ти да не би...
    - Та какво му е направил Кас? -Прекъснах я. Тя се ухили.
    - Сдърпаха се за това кой е по-добър. Дреболия, но да видиш как това дразни Алек... Кастиел се прави на идиот. За да го дразни.
    Видях, че Кити става да си тръгне.
    - Е, ами ще те оста...
    - Кити - започнах. - Искам да ти споделя толкова много неща. Наистина важни. Като... Като на най-добра приятелка. Ще спиш ли при мен тази вечер?
    Кити бавно ме погледна. Скочи върху мен и двете се намерихме в обща прегръдка.
    - О Боже, о Боже, о Боже, о Боже, Изииииии - пискаше тя. - Аз също имам да ти разказвам неща. Като най-добра приятелка.