Shadowhunters

6та глава

Половин час аз и Кити седим в стаята ми и разглеждаме новия ми гардероб. Черно, черно, черно. Всички дрехи, с изключение на тези за мисии, са черни. И това ако не е травмиращо!
    - Хм... - Кити държи две рокли и замислено гледа ту към тях, ту към мен. - Дали тази ще е по-добра? Или пък тази?
    Засмях се.
    - Откога си моден спец, Екатерина?
    - С времето се добива опит - ухили ми се Кити. - А и трябва да признаеш, забавно е. Да мерим рокли и да правим такива нормални мундански неща.
    Мундански. Думата ме жегна и за миг се сетих за Люк. Какво ли прави сега? Дали вече са пратили отряд при леля и чичо? И дали те са казали на Люк?
    - Изи, извинявай! - Кити се сети какво ми стана. - Наистина се залисах за момент. Съжалявам. - Тя вдигна огненочервена рокля. - Виж тази. Мисля, че пасва на теб идеално.
    Поех я. Беше червена, с леки оранжеви нюанси. Като огън.
    - Перфектна е. - Изправих се. - Отивам да я облека.
    Когато се върнах Кити ме зяпна и ахна. Това беше една от малкото рокли, даже май единствената, с която се харесвах истински.
    - Изи, изглеждаш чудесно!
    - Благодаря ти! - Чак сега забелязах нейната рокля. Подобна на моята, но черна, със сребристи ивици. - Боже господи, Кити! Страхотна си! - Тя ми се ухили. - Знаеш ли, трябва да те нарисувам някой път. Приличаш на тъмен ангел с тази прекрасна рокля и тази изключително права коса в очите... Изправяш ли я, между другото? - Отново си бях аз.
    - Не - засмя се тя. - Естесвена е. Ама и твоите къдрици са страхотни. Обичам къдравелките.
    - А аз правелките. - Двете се засмяхме. Тя ме дръпна и раздели леко роклята. Преди да попитам тя пъхна колан с оръжия и ми се усмихна.
    - По-добре да сме подготвени... Ако има нещо. - Хванахме се под ръка и излязохме от разхвърляната ми стая. С рокли. И ножове.

   Клуб "Домини" беше мястото, където такива като мен никога нямаше да стъпят. Но Кити настоя да отидем там. Било най-готиното място за разпускане. Така си и помислих. Навсякъде имаше цветни  прожектори и танцуващи хора. Беше тъмно, разбира се, но успях да различа барчето. За щастие имаше и сокове. Не си падах по алкохола. Нито пък трябваше да пия. Та аз съм едва на петнайсет!
    - Кити, ела да си вземем нещо за пиене. - С Кити се запътихме към бара. Оглеждах се наоколо, сякаш всеки момент очаквах някой да ме нападне. Нищо не се случваше обаче и се опитах да се успокоя. Стигнахме и Кити заговори:
    - Хей Джо! Виж кого ти водя. - Тя кимна към мен. - Ново попълнение. Което не пие.
    Джо се ококори насреща ми.
    - Непиеща?
    - Ами, предпочитам Изабел, но и това става.
    - Защо не й дадеш да пробва от "Специалната напитка"? - каза му Кити заговорнически.
    - Само ако няма алкохол в нея - побързах да добавя. - И... други вещества.
    - Спокойно сладка, няма да те надрусам. Аз съм честен тип. Не използвам такива неща за да привлека клиенти. - Възмутен, Джо се зае да прави напитките ни. Кити ме тупна ободрително.
    - Споко Изи, той си е такъв - кимнах леко. - Заведението му е всичко, пази репутацията си. Не се засягай. Споко.
    - Окей. Споко. - Джо ни даде чашите и двете отпихме едновременно. Имаше сладък вкус на малина, диня, лимон, джинджифил и... ъъъ... боровинка? Във всеки случай беше невероятно вкусно.
    - Ммм, Джо, неземно е! - Кити се съгласи, а Джо се ухили.
    - Благодаря ти, сладка. Черпя вдъхновение от "Лунна птица", мундански сериал. Чувала ли си го?
    Мундански сериал ли, помислих си. Значи и той е част от магическия свят.
    - ОМГ! Направо обожавам "Лунна птица"! Гледах всеки епизод, преди да... Преди да...
    - Преди с Алек да я отвлечем - изсмя се сухо Кити. - Както и да е, Изи, усещам демонична енергия тук някъде. Ще отида да поогледам малко. - Тя стана и тръгна към дансинга.
    - Имах предвид преди да разбера коя съм - продължих към Джо. - Петнайсет години живеех с мислълта, че съм поредния скучен дразнещ индивид, а преди около седмица разбрах, че съм ловец на сенки.
    Джо кимна разбиращо.
    - Така е, голям шок е било. Но родителите ти не ти ли казаха?
    - Те ли? Изчезнаха преди седем години. Бяха на почивка и същия ден обявиха катастрофата на самолета. Не казаха да има оцелели, макар да не беше ясен броят на жертвите. От тогава ме отглеждат леля ми и чичо ми... А те очевидно не са знаели.
    - Това е кошмар, сладка.
    - Така е - смених темата. - Ами ти? Откъде познаваш Кити?
    - О, захарчето. С нея и хубавеца  се заговаряме, когато идват на мисии тук. А повярвай, това е често.
    - А кой е хубавецът?
    Джо се замисли.
    - О, ами... Александър? Така май се казваше.
    Замръзнах.
    - И Кити му викаше...
    - Алек - довършихме заедно. Побиха ме тръпки.
    - Да, симпатяга е. Малко дръпнат, ама симпатяга.
    - Дааа, симпатяга. - Наведох се към Джо. - Само информативно, да знаеш те дали са били гаджета?
    - О, не, сладка. Хубавецът и захарчето се приемат като брат и сестра. Такава е обичта им. А повярвай, аз разбирам от любов. Фея съм. - Чак сега видях, че картината пред мен се замъглява и видях ясно крилете му и симпатично заострените уши.
    - Ама какво по...
    - Има магичен прах, сладка. Не можеш да ги видиш, ако си мундан. - Той въздъхна. - Е, как върви? Новият ти живот, имам предвид? Много ли е странно?
    - О, нямаш си и на идея колко...
                         ****
    Н. Гл. Т.
    Кити минаваше през потните тела на танцуващи тийнейджъри. Долавяше демоничната активност. Тук някъде имаше демон. Къде обаче? Сега обикаляше безцелно и търсеше някакъв знак. Беше доста силно усещане, така че или беше много силен, или повече от един. По дяволите, мислеше си Кити, точно сега, когато двете с Изи излязоха ли? Не можеха ли да се появят при Алек? Да му налеят малко акъл, та да се осъзнае.
    Чудеше се какво ли прави сега. Сигурно тренираше. Винаги когато беше тъжен или ядосан, тренираше. Сега сигурно удряше по крушата и вероятно си мислеше как се е стигнало до тук. Сигурно е намразил още повече Изи. Само че тя не е провалила всичко, тя само разкри скритото. Ако не беше Изабел, тя нямаше да каже всичко, което мисли на Алек. Сега картите бяха разкрити и всичко трябваше да се изясни. Но се обзалагаше, че и Алек е ядосан и натъжен. Макар и да не споделя чувствата си, той има такива. И когато остане сам, ги излива извън себе си. Кити можеше да си представи лицето му, изкривено от болка и отчаяние, съвсем ясно си го представяше...
    Не очакваше обаче да го види точно пред себе си. Облечен с черно яке, очевидно невидим, пиеше питие и се беше загледал тъжно в масата.
    Масата в бара.
    Кити щеше да падне от изненада. Алек? Тук? Сега? Какво, по дяволите? Знаеше ли, че са там? Или просто беше дошъл сам? Във всеки случай трябваше да се махнат, преди да ги е забелязал. Изабел нямаше право да напуска Института, макар и Кити да й беше казала друго. Ходж беше наредил категорично с Алек да я пазят да не избяга. Но сърце не й даде да й каже. Никога повече нямаше да види леля си, чичо си, Люк... Кити тихо се върна в тълпата и се втурна към младата Неоткрита. Трябваше да се изпаряват от това място колкото се може по-скоро!

    Нова глава. Нова корица. Все същият шит ;)
    "Домини"означава "господар", мд (помощ от приятел имаше)
    А това за косите... и аз не знам.
    Над 150 човека, нереални сте, честно!♡