Shadowhunters

3та глава

    Минаваше три през нощта. Всъщност беше три и двадесет и три, ако можеше да се вярва на часовника до леглото. Размърдах се неспокойно в моята половина на и без това тясното легло. Мисля, че времето най-сетне беше настъпило.
    - Кити? Кити! - Размахах ръка пред лицето й. Тя само промърмори нещо и се завъртя на другата страна.
    Перфектно.
    Станах и стъпих с босите си стъпала върху студените плочки. Не разполагах с особено добре измислен план. Действах импулсивно. Целта ми беше да намеря единствено изхода от този Институт, след което щях да звънна на Люк да ме прибере. Той щеше да се навие. Двамата си пазим гърбовете още от деца. Веднъж когато бяхме на единайсет, трябваше да скоча с все дрехите в един басейн, защото той се давеше. Дефакто му спасих живота. Не мисля, че за него ще е проблем да дойде и да ме отведе оттук. Дори и в три и половина през нощта. Макар и самата аз да не знаех къде е това "тук".
    Твърде рисковано беше да се оправям в стаята, затова просто зарязах всичко. Люк щеше да е бърз. Нямаше да съм задълго в това положение.
    Заднешком тръгнах към вратата. Пет стъпки и щях да съм на свобода. Четири. Три. Две.
    Тихо завъртях дръжката и вратата се открехна с леко скърцане. Аз обаче не отделях поглед от Кити. Тя спеше леко, така че трябваше да дам всичко от себе си, за да не скочи и да прониже гърлото ми с кинжала, който стискаше в съня си. Тихо затворих вратата. Усмивка грейна на лицето ми. Бях почти свободна. Трябваше само да...
    Някой рязко ме стисна през ръцете. Доста силно. Изпищях стреснато.
   - Здравей, липсвах ли ти? -  Опитах се да се отскубна и ритах яростно назад, но уцелвах единствено въздуха. Погледнах нагоре и срещнах очите на Алек, гледащи ме насмешливо.
    - Ти? Ама какво правиш тук? - Внезапно се сетих. - Цяла нощ ли си щял да прекараш пред вратата?
    - Не - сви рамене Алек. - Но предположих, че ще изчакаш Кити да заспи, за да можеш да офейкаш оттук - той погледна към пижамата и босите ми крака. - Така като те гледам обаче не си се подготвила особено добре.
    - Млъквай! - Изсъсках, все още опитвайки се да се отскубна от хватката му. Тя обаче беше желязна.
    Алек ме напъха обратно в стаята. Кити вече беше станала и ни гледаше ядно.
    - Виж кого е довлякло морето. - Алек се забавляваше. - Малката се опита да духне. Без успех, за жалост. - Стисна ме още по-здраво, а аз спрях да се съпротивлявам.
    Кити се доближи до мен. Отново беше взела малката червена кутийка от Пандемониум. Изглеждаше разочарована.
    - Съжалявам, Изабел - приближаваше бавно. - Очакваш да направиш нещо такова, но някак си се опитах да го подтисна. И се опитах да те разбера - беше точно пред мен. - Но сега не ми оставаш избор. - Отвори кутийката и лек дим започна да избива на вълнисти кълба. Опитах да се отскубна, но от убийственият му, упояващ мирис ми стана лошо почти веднага, затова просто се отпуснах в ръцете на Алек. Всичко тръгна да се върти, както в клуба онази вечер.
    За щастие изгубих съзнание, преди паниката да ме е завладяла напълно.