Amnesia. Оne angel's love

Сърцето ми бие, само за да може светът да спре за нас двамата

- Алекс, вкъщи ли си, мила?- извика мама от долния етаж.

- В стаята съм си.

- Не трабва да съм тук!- Ѝвън наистина се притесняваше от родителите ми...

- Няма проблем, все пак се опитваш да ми помогнеш. Ако питат, само учим за проекта!

- Искаш ли да продължим със спомнянето или искаш да започнем наистина да учим?

- Нека да продължим... Значи, в началото никой не ме е харесвал, така ли да го разбирам?- той кимна.- Защо? Какво съм им направила?

- Всъщност нищо. За момичетата, може би ти завиждаха, а момчетата- просто не се вписваше като едно нормално момиче...Ти беше тиха, изкарваше още от първия ден отлични оценки, не се обличаше предизвикателно...

- А ти? Ти къде се вписваш в цялата картинка?

- Първите месеци се страхувах да се отделя от другите, затова те тормозех...- погледна надолу в краката си и започна да си играе с пръстите.- След това ти ми се видя предизвикателство, което исках! И така започ...- на вратата се почука и мама се подаде.

- Алекс, искаш ли нещо за хап...- В момента, в който видя Ѝвън почервеня цялата.- Колко пъти трябва да ти кажа, че ти нямаш работа с нея? Махай се от тук!- отвори широко вратата и му посочи с пръст към коридора. Той ме погледна, чакайки да му кажа какво да прави.

- Защо, мамо? Има ли причина той да си тръгне?

- Заради него си в това състояние, Александра! Казах да се махаш! Сигурно ѝ пълниш главата с невярна информация!

- Учим по физика. Преди инцедента сме били партньори, което остава и за сега. Така че той остава, докато аз не реша, че сме готови! Оценката по физика ми е важна!

- Не искам отново да пострадаш, Александра! Няма да го понеса отново, ако той ти направи нещо!- завъртя се на пети и излезе като блъсна вратата след себе си.

- Ще продължим ли, или искаш да си тръгнеш?

- Няма да си тръгна докато ти не ми кажеш да го направя!

- Добре, имаш ли нещо против да легна докато разказваш?

- Не. Всъщност, обичаше да лягаш върху мен, докато аз ти разказвах приказки или постоянно ме караше да ти говоря на италиански.- погледнах го въпросително.- Vedere, come questo.- той се издърпа нагоре, полу легнал, като се облегна на дъската на леглото.