Amnesia. Оne angel's love

Заедно сме в кюпа!

-Хей...- побутнах леко Ѝвън, защото беше заспал още в момента, в който самолета излетя.- Ѝвъън!- знам, че се страхува от полета, но трябваше да знам какво е това нещо! Той отвори бавно очи и в момента, в който разбра, че все още летим ги стисна силно като се залепи за облегалката. Измрънка нещо, но не ме погледна.- Отвори очи, моля те!

- Какво има?- попита бавно.

- Има ли нещо, което не си ми казал?

- Алекс, може ли да говорим за бившите ми гаджета след като кацнем? Не мисля, че това е най- доброто място, след като знам, че сме на километри от земята! 

- Не!- изпуфтях.- Какво е това нещо със Стефан?- при споменаването на името на брат му Ѝвън се изпъна като струна. 

- Какво за него? 

"Например това, което си написал в тетрадката, че той никога не те оставя..." реших да използвам телепатия, защото не знаех дали някой не ни слуша.

"Какво за това?" повдигна вежда той.

     Ох, много мразех да прави така! Много добре знаеше какво го питам, но не ми отговаряше. Сега трябваше да си задавам хилядите въпроси, а той да ми отговаря само с една дума, при това издърпана с ченгел от устата му...

"Какво означава това?"

"Кое?" ето започва се.

"Аз ли не съм разбрала правилно, или наистина чуваш гласът на брат си?"

"Да."

      Поех дълбоко въздух. Започвах да се ядосвам. "Какво да?" той се обърна към мен, но не продума. "Все още сте свързани, така ли?" Ѝвън кимна. "Как е възможно това?" 

"Не знам."

"Ще ми обясниш ли?" той поклати глава, но любопитството ми ме изяждаше отвътре. "Но, Ѝвън, Стефан е мъртъв... "

"Знам, Александра! Известен ми е факта, че убих брат си!" Гласът му стана твърд, плашещ. "Всички си имаме тъмна страна!" тросна се той, обърна глава на другата страна и затвори очи. 

"Не се дръж като задник! Просто ми е интересно как е възможно нещо такова..."

"Не би трябвало да е..." прошепна, но без да отваря очи.

"Не те ли плаши?" усещах как гневът му вече прелива, но не можех да спра с въпросите си.