Amnesia. Оne angel's love

Може би...

- По дяволите!- буквално скочих от него. Застанах до бюрото си, а той стоеше стреснат все още на леглото ми.- Правили сме го, нали?- усетих как кръвта се спуска към бузите ми.

- Ъъм, да... Защо?- той видимо беше объркан.

- Нищо... Просто, ами... сега като те докоснах и ти като... ъм, изстена... и през главата ми минаха толкова много неща...

- Спомнила си си как сме правили секс?- кимнах леко засрамена.- Това притеснява ли те по някакъв начин?- отново кимнах едва.- Защо?

- Сериозно ли ми задаваш този въпрос? Погледни ме! Аз съм... А ти си...пфф...

- Аз съм?- повдигна едната си вежда, чакайки да продължа.

- Не ме карай да говоря за това! Моля те...

- Винаги ми е било забавно да те дразня по този начин, Ая. Винаги си била стеснителна на тази тема.

- Така ли? Аз си мислех, че съм си вървяла по улицата и съм крещяла как съм правила секс...- сарказмът в гласа ми го разсмя.

- Няма от какво да се притесняваш, Ая.- той стана и дойде до мен.- Ако това ще ти помогне..., чудесна си!- прошепна в ухото ми.

      Не, не не! Той не ми каза това току- що! Трябва да го мразиш, Александра!- веднага се обади гласът в главата ми. Обърнах се с гръб към него и закрих лице с ръцете си.

- Мисля, че не искам да говорим по тази тема!- Чух го да се засмива и се върна обратно на леглото. Обърнах се към него и го погледнах.- Нека прескочим и частите с тормоза и любовта и да се спрем на инцидента... Какво ще кажеш?

- Ами добре... Бяхме се скарали, седмица преди да стане това... Ти ми беше ядосана за...

- Заради Анджела... Ти я целуна на онова парти...Продължавай!- седнах срещу него като спазвах известна дистанция.

- Да, бях изключително пиян и съм я целунала или тя мен..., това няма значение! Не ме оправдава по никакъв начин. Таа, ти ми беше бясна! Така и не ми каза защо... Цяла седмица не си говорихме, нито се виждахме. Накрая ти благоволи да си вдигнеш телефона и излязохме, за да поговорим.- Затворих очи и всяка казана дума се изписа като филм през съзнанието ми.- Но не горорехме, а си крещяхме. Отново се карахме... Бях ти ядосан, че не ме чуваш, а си знаеш своето... Постоянно повтаряше...

- "Ако беше ме послушал и не беше отишъл на това парти нямаше да стане така!" След това засили колата още повече.

- Да. Не спирах, въпреки че виждах, че светофарът е червен. Не видях камионът, който минаваше и буквално врязах колата в него. Аз се отървах с няколко шева, а ти... с амнезия...

- Това го помня... Помня твърде много неща...- сълзите ми започнаха да се спускат по бузите ми.

-  Ая, моля те, не плачи! Дори и да се извиня, знам че няма да поправя нищо...

- Поправяш го, Ѝвън... Тук си и си единственият от цял месец насам, който ме подкрепя и ми помага, дори и да е само за една вечер...- спомените за тази вечер ми дойдоха в повече... Приближих се до него и го прегърнах. Бавно и несигурно и той ме прегърна.- Знам защо те мразя... Всъщност ти бях бясна, защото не ме послуша, а не заради последствието; мразя те, защото си толкова перфектен във всяко едно отношение; мразя те, защото си ти! Но, както казах и по- рано, обичах те повече, обичам те и сега...

- Обичаш ме?- Едва шептеше. Той също плачеше.- Ти ме обичаш? Аз те унищожих, а ти ме обичаш? Какво точно е сбърканото в теб, Александра? Мазохистка! Но пък и аз си те обичам такава!- Усетих устните му върху косата си.

      Колкото и нелогично да звучи, той ми е всичко... И тази вечер го доказа! Не ме интересува какво е ставало преди инцидента! 

- Това може би е едно ново  начало за нас...

- Да, може би е...