Amnesia. Оne angel's love

Но знай, че те обичам!

Ѝвън

      Изпитвали ли сте онази ужасяваща тежест, която се е заровила дълбоко във вас, точно на онова място в сърцето ви? Помислете добре! Сякаш не можете да си поемете въздух. Задушава ви... Разкъсва ви отвътре на хиляди парчета. Е, убеден съм, че знаете точно за какво ви говоря. Това чувство ме изяжда отвътре откакто сме се върнали от Лос Анджелис.

- Ѝвън?- Ая стиска ръката ми силно. Поглеждам към нея и кимам.- Съгласен ли си? 

- Ъъм, извинявай, какво?- дори не знаех какво ме е попитала.

- Къде се отнесе? Попитах те дали искаш да дойдеш вкъщи да учим заедно...

- Искам,- изпуфтях.- Но майка ми искаше да ѝ помогна с пренасянето на някакви неща от тавана.- Ая кимна и продължихме да вървим обгърнати в тишина.

      Днес беше първата ни тренировка. Родителите на Александра настояха да започнем да се подготвяме за "бъдещите трудности". Ая не го приема на сериозно, естествено. Опитах се да ѝ обясня, че това, което ни очаква няма да е еднорози и понички, но тя си мисли, че всичко е някак преувеличено. Но с всеки изминал ден се доближавахме все повече към решаващите събития и в никакъв случай нищо не беше преувеличено!

- Ще ми обясниш ли отново, защо всички уж се надигат на война?- пита Ая. Кимам и поемам дълбоко въздух.

- Е, знаеш, че това е само между регалите, хората нямат нищо общо с това, макар че мисля...- и спрях, не знам дали трябва да ѝ казвам всичко така, какво ще е всъщност. Знам, че обещах да не крия нищо повече от нея, но как да ѝ кажа нещо такова? Буквално се разкъсвам отвътре... Трябва ли да ѝ кажа всичко, или да я оставя тя да разбере сама?- Таа,- прокашлях се.- Всевиждащите са затегнали контрола още повече. Освен, че следят изкъсо кой какви сили притежава и какви намерения има всеки един, но вече ни забраняват да използваме и крилете си. Не знам дали е истина, но съм чувал, че ако не използваш крилете си достатъчно дълго време, губиш завинаги силите си.- Александра присвива очи. Не мога да преценя реакцията ѝ. Дали, ако ѝ кажа по- голяма част от истината, ще разбере значимостта ни във всичко това?- По- силните регали се съпротивляват, но се дочува, че са открити мъртви. 

- А, какво се очаква от нас? Как можем ние да помогнем? Не мислиш ли, че не сме способни на нещо такова? 

- Там е работата, Алекс, че това е изцяло наше задължение. Ще има война в нашия свят. Ние трябва да определим коя е добрата страна и да направим всичко възможно везните да се наклонят натам!