Amnesia. Оne angel's love

Безнадеждно изгубена

- Алекс?- татко извиква от кабинета си в момента, в който затварям входната врата.- Ела  да поговорим за момент.- изприпках при него. Беше си запалил лулата. Кабинета му миришеше на пресен тютюн и ванилия... Обожавам този аромат... Връща ме в детството. Целувам го по бузата и сядам в единия фотьойл.- Как си миличка?

- Добре съм. Станало ли е нещо?

- И аз не знам дали е станало нещо... Майка ти ми каза, че отново се виждаш с Ѝвън. Искаме да внимаваш! Той е добро момче, но все пак внимавай!- кимнах.

- Да.

- Майка ти ми каза също, че си си спомнила много неща...- отново кимнах.- Той ти помага, нали? Виж, Алекс, въпреки че майка ти не го харесва, аз го харесвам... Да, в началото наистина не е постъпил добре, но ясно личи, че си поправя грешката.

- Значи не ме обвиняваш, че се виждаме?

- Не, миличка.

- Не мога да го обясня, татко, но той наистина означава много за мен! Знам, че преди инцидента съм го обичала, но е някак далечно. Както в някой филм. Знаеш, че двама герои се обичат, но не го усещаш. В момента при мен е същото... Сега, той отново ме кара да се влюбя в него и... успява. По дяволите, наистина успява, татко!- сълзите се заспускаха по бузите ми.- Извинявай, не знам защо плача... На моменти наистина искам да сме си обратно вкъщи... Тук съм сама и изгубена! Безнадеждно изгубена в него и изключително сама без него!

- Знам, миличка.- татко става и ме прегръща. Поставя ръка на главата ми и започва да ме гали.- Знам. И наистина съжалявам! Иии... Успях да накарам майка ти да отидеш при Никълъс за седмица- две.

- Наистина ли?- татко кимва. Аз грейвам от щастие!- Кога заминавам?

- В неделя ти е самолета.

- Вече сте ми купили билети? Но това е след два дни...- правя констатацията сякаш за себе си.

- Да...

- Ами, ако не се бях съгласила?

- Щеше! А и мисля, че в момента там ще ти е по- добре.

- А, татко? Ще може ли.... Ъъм, дали ще може и ...

- Да, билетите са два..., ако искаш да вземеш и него...- скачам и го прегръщам.

- Благодаря, благодаря, благодаря!!! Обичам те, татко.- Той също ме прегръща. Усещам онази топлина, бащината. Сякаш нещо от него се откъсна, погали ме, стопли ме и ме накара да забравя за всичко...- Още сега ще му кажа!