Amnesia. Оne angel's love

Съвсем скоро

      Завъртях се и усетих пронизващата болка във врата си. Това е лошото когато спя върху Ѝвън. В момента, в който се надигнах от него той се завъртя и легна по корем като изохка, но продължи да спи. Гърбът му наистина е зле. Взех крема и внимателно започнах да го мажа. Под допира ми кожата му настръхваше и веднага се отпускаше. Прокарвах пръсти по кожата му. Съвършена е!

      Не исках да го будя, нека да спи. Седнах на бюрото и се загледах през прозореца си. Имаше нещо странно, усещаше се дори във въздуха. Ѝвън за няколко дни ме пита няколко пъти дали съм си спомнила всичко и дали не съм намерила нещо за странно. Беше леко напрегнат, но не му отдавах голямо значение до сега... Докато бяхме на плажа се чух и с татко. Той пък ме попита дали Ѝвън не ми е казвал нещо... Усещам, че има нещо, но не знам какво...

      Разтърсих глава, за да се отърва от мислите си и извадих тетрадката си. Напоследък ми харесваше да оствам насаме с миналото ми.

 Минаха два дни от онази случка в дома на Ѝвън. Все още не знаех какво се случи... Опитах се да го попитам още веднъж, но той ловко избегна темата, като спомена само, че това е бил баща му. 

  Ник се върна в Калифорния и затова се разбрахме с Ѝвън да сме в нас днес. Като цяло на мен щеше да ми е по- комфортно, а и той ми обеща да ми помогне по химия. Едва ли щяхме да учим, но... 

  Трябваше да е дошъл преди 10 минути, а него все още го нямаше. Погледнах часовникът и отново притичах до банята, за да си измия зъбите за трети път в близкия час. Тъкмо излизах от стаята си когато се позвъни. Изтиачах и му отворих. 

- Явно си ме чакала точно до вратата, щом толкова бързо ми отваряш.- каза и ме целуна.

- Здравей и на теб!- усмихнах се и се обърнах към кухнята.- Нещо за ядене? 

- Ами може...- каза докато влизаше и оглеждаше къщата. 

- Какво искаш, има голям избор в хладилника? 

- Ами една порция "Ая" моля! - прегърна ме иззад гърба ми и захапа леко ухото ми. 

- Говорех за хапване...- извъртях глава, за да мога да го погледна. 

- Повярвай ми, мога да се нахраня и само с теб!- засмях се и го целунах леко. 

- Нее! Обеща ми да ми помогнеш по химия! 

- Това между нас си е цяла химия, кукличке...- засмя се и погледна съдържанието на хладилника.- Ооо, това баклавички ли са?- кимнах.- Искам!- изкарах чинията с баклавата и го изчаках да хапне.