Amnesia. Оne angel's love

Тя е по- силна отколкото предполагаме!

- Ако искаш да се получи, трябва да се съсредоточиш повече!- още един химикал полита и пада на земята.

- Как е възможно да се съсредоточа, след като си легнала гола върху мен?- пита и отново прокарва ръка през гърба ми като изпраща хиляди тръпки по цялото ми тяло.

      Засмивам се, връщам седемте химикала по местата им на бюрото и започваме  упражнението отново. Виждам, че се опитва, но наистина трудно ще се получи, при положение, че до сега никога не е използвал телекинеза... Повтаряме упражнението вече час, като през това време или не успяваше да направи нищо, или някакъв, какъвто и да е предмет политаше просто нанякъде...

- Спри да мрънкаш и опитай отново.- целувам коремът му и отново поставям глава на гърдите му.- Насочи мислите си единствено към това! Виж как собствената ти енергия хваща химикалът и го понася.- Ѝвън кимва и затваря очи, поемайки си дълбоко въздух. Поглежда химикалите и един от тях се повдига. Малко несигурно, но се задвижва към нас, като два пъти се спуска рязко надолу, но успявам да го вдигна, за да му помогна. Не искам да го обезсърчавам. - Хайде, остана още съвсем малко!- казвам и в момента, в който докосва леглото химикалът пада.- Браво, видя ли, че можеш!- надигам се и го целувам.- Сега и останалите!- усмивката цъфва на лицето му. Прокарвам пръсти през трапчинката на бузата му. Харесва ми да го виждам такъв. Хваща ме за кръста и ни обръща, като застава върху мен. Навежда се бавно към мен. Затварям очи и затаявам дъх. Но не ме целува, както очаквам аз. Отварям очи и виждам, че е на милиметри от мен. 

- А на мен ми харесва, когато светиш!- прошепва и едва докосва устните ми.

- Моля?- ококорвам очи.- Как така когато светя? Сега ли?- той кимва.

- Винаги когато правим секс ти светиш...- пояснява, но не се отдръпва. Продължава да стои на нищожно разстояние.- Понякога по- слабо, а понякога наистина силно.- казва и прави пътечка от леки целувки от ухото ми чак до ключиците.- Понякога и когато спиш също светиш... Когато спорим... Когато си ядосана... Винаги...

- По дяволите!- издърпвам се нагоре, за да мога да седна.- Съжалявам!- Затварям очи и се опитвам да си върна контрола. Явно покрай Ѝвън съвсем забравям да се контролирам...

- Ая, успокой се! Казах, че харесвам това!- хваща ръцете ми и ги целува.- Радвай се! Не всеки може да изразява толкова чисти чувства...