И се настани твърде трайно там!

63 5 0
                                    

      Тежестта на Ѝвън ме събуди. Ръката му е обгърната около кръста ми, кракът му спира каквито и да са движения от моя страна, а главата му е положена върху корема ми. Усещам напрежението в пикочния си мехур. Незабавно трябва да стана, но пък той е толкова топъл и спи толкова сладко!

- Ѝвън.- шепна тихо и се опитвам да го избутам, но той не помръдва.- Ѝвън!- сега аз се мъча да се изплъзна изпод него. Успявам да се отделя от ръката му, но той веднага ме сграпчва. Хватката му е силна.

- Къде си мислиш, че отиваш?- гласът му звучи толкова грапав и натежал от съня.- Стой тук!- Отново се намества върху корема ми, като надига леко глава, за да може да ме погледне.

- Трябва да пишкам!- той измрънка нещо в несъгласие.- Ѝвън! Сериозно трябва да стана!- той се измества с негодувание от мен и ляга по гръб като от движенията му мускулите му изпъкват. Прехапвам устни и тичам към тоалетната. Зад гърба си чувам смехът му.

- Какво ще правим днес?- провиква се той.

- Няма нищо конкретно, което да съм планирала... Мисля да отида да се подстрижа и да си оправя ноктите...- замълчавам за момент като осъзнавам, че на него едва ли би му било забавно да се влачи с мен...- Ако не ти се идва с мен, можеш да останеш тук или да излезеш да се  разходиш.

- Нее, ще дойда с теб.- слагам паста за зъби върху четката когато той влезе при мен и ме обгърна в гръб.- Ще си направиш момичешките глупости и после ще отидем на лекар... Става ли?

- Акъв йекар?- измрънках докато четката беше в устата ми.

- Такъв, който да ти изпише противозачатъчни!- казва просто и се притиска в мен. Давам се наззад, за да мога да подсиля контакта, но той отстъпва и се пъха в малката преграда където е тоалетната.- Няма да използвам презерватив с теб!- гласът му е напълно сериозен и ме кара да потреперя. Изплювам бързо, изплаквам и се обръщам към него.

- Не обичам да ходя на гинеколог!- намръщвам се. Той идва до мен, прегръща ме и потърква нос в моя. 

- Обаче обичаш да те чукам, нали?- прошепва в ухото ми и захапва леко меката част. Издишам бавно и усещам как се притиска в мен.- А и нали преди беше на хапчета, какъв е проблемът пак да минеш на тях?

- Няма проблем по принцип, просто не обичам да ходя на лекар!- зад нас се чу прокашляне. Слава богу, че Ник дойде иначе трябваше да споря с Ѝвън, а с него е невъзможно да се спори!

Amnesia. Оne angel's loveOnde histórias criam vida. Descubra agora