Amnesia. Оne angel's love

Вече бях сигурна!

- Няма ли някакъв друг начин? Имам в предвид да забързаме процесът?- питам развълнувано.  

- Ами не... - бащата на Ѝвън стои срещу мен и върти чашата с кафето си в ръце.- Всъщност, така е по- добре. Почти не разполага със сили и ако се събуди, би умрял, но този път наистина! 

- Но той вече седмица е в това състояние... Нищо ли не можем да направим?- майка ми клати глава.- Ами, ако извикаме доктор? Или, ако му дам част от силите си? 

- НЕ! Това е изключено!- татко бърза да се включи в разговора.- Ще му отнеме време да се оправи, но съм сигурен, че всичко ще бъде наред! 

- Ще направя всичко за него!- заявявам категорично, за да може на всички да им стане ясно и да не ме разубеждават. 

- Ами, ако с Алекс се свържете с него и му помогнете, така както помогнахте на нея?- майка му повдига въпросително вежди.- Ти можеш, знам че можеш!- обръща се към мъжа си. 

- Еделайн, миличка,- Люк я прегръща.- Не можем да се свържем с него. Той е почти мъртъв, трябва ми много повече сила, отколкото за Александра. Той е силен, ще се справи! Просто му трябва малко повече време! 

- Той ти е син, Люк! Трябва да направиш нещо за него! 

- Правя всичко по силите си!- баща му удря с юмрук и се изправя, като поставя ръце на масата и се надвасва над нея.- Казах, че не съм достатъчно силен!- изглежда наистина ядосан. 

     Нещо трепва в мен. Този поглед ми е толкова познат. Виждам Ѝвън в него. Колкото и да са различни, двамата си приличат толкова много! Започвам да потрепервам. Чувствам се изтощена, а това, че Ѝвън е в това състояние само ме мъчи повече. Не съм спала откакто се случи всичко това, само за да мога да излисля как да върна любимият си... Щом той можа, значи и аз ще мога! Трябва да мога! 

      Нали? 

      Или пък не съм толкова силна за колкото ме мислят? Може би не мога да направя нищо... 

      Или пък мога? 

-  Свържете се двамата!- викам изненадана от собствената си идея.- Като сродни души ще имате повече сила, а аз ще го открия!- двамата се споглеждат, но не казват нищо.- Какво има?- гласът ми стихва. Знам, че това, което ще последва няма да ми хареса! 

- Ние...- започва Люк.- Ние не можем... 

- Как така не можете? Нали няма по- голяма сила от тази, между две сродни души! Така ще успеем!