Just Hold My Hand //Shawn Mendes fanfic//

▪Какво ще кажеш▪

След 7 години (вече сме в 8 клас)

С Шон щяхме да ходим на училище. Той ме чакаше, а аз си взимах телефона и ключовете,защото ги бях забравила.

-Хайде, Ели! Ще закъснеем, а имаме първи час математика.
Ще трябва да потичаме малко.

-Идвам идвам! Готово! Хайде!-заключих вратата и започнах да тичам по пътеката,която водеше до училище.-Вчера си мислих...

-За какво?-попита нетърпеливо Шон.

-За това, че може да споделяш таланта си с целия свят, не само с мен и Алия. Имаш най-красивия глас, който може да има човек. Ако пееш само в стаята ми няма да ти се сбъдне мечтата.

-Не знам Ели! Мисля, че не съм готов още. Много съм малък. Кой ще вземе на сериозно едно 14-годишно хлапе. Много искам да се сбъдне мечтата ми, но...-прекъснах го.

-Няма "но". Искаш ли след училище, като дойдеш у нас, да опитаме. Ще запишем един клип на някой кавър, изпълнен от самия Шон Мендес. Вчера си изтеглих едно ново приложение "Vine", там можеш да правиш по 6-секундни клипчета и ще те записвам как пееш. Сигурна съм, че Алия също ще те подкрепи и ще ти помага. Какво ще кажеш?-попитах, като спряхме пред вратата на стаята по математика и в този момент би вторият звънец.

-Струва си да опитаме. Няма да загубим нищо-Шон седна до мен на стола си и чак сега видяхме, че стаята е празна.

-Къде са всички?-попитах учудено и отворих програмата, за да се уверя, че имаме математика.-Шоооооооонннннн! Имаме история, не математика. Госпожата ще ни убие.

-Как така? Има грешка, защото съм сигурен, че първият час в петък е математика-каза Шон и хукнахме по коридора към другата стая.

-В петък да, ама днес е четвъртък! Шон по-разсеян си и от мен-скарах му се, шепнейки, защото бяхме пред стаята.

-Г-це Харпър, г-н Мендес, какво е оправданието ви за днешното закъснение?-попита г-жа Симпсън, приближавайки се към нас.

Можех да чуя подхилкванията на класа, че сме гаджета и че сме правели това и онова и затова сме закъсняли.

-Тишина!-извика госпожата.

-Объркахме стаите, помислихме, че имаме математика и чакахме да дойдат останалите, но се оказа, че имаме история-усмихнах се,опитвайки се да разведря ситуацията,но не помогна.

-Седнете! След училище искам да останете тук за още един допълнителен час. Приемете го като наказание!-погледна ни учителката и се върна обратно към бюрото си.

-Да, госпожо!-отвърнахме двамата едновременно и седнахме на местата си.

От всички учители и учителки тази госпожа ни мразеше най-много. Беше и заместник-директорка, затова си позволяваше много и искаше да ни дава за най-малкото провинение наказание. Явно имаше нещо против децата.

"С това наказание май няма да успеем да осъществим мечтите си"-ми написа Шон на бележка, за да не ни се кара госпожата,че говорим.

"Спокойно! След всичко това ще се приберем и ще го направим. До колко часа Алия е на училище?"-попитах аз и загледах невинно в дъската.

"В 16:00. Два часа по-рано от нас, а и с това наказание..."-написа Шон и последва примера ми да гледаме невинно към дъската сякаш разбираме нещо.

"После ще говорим"-написах и след като той го видя, намачках листа и го скрих в чантата си.

След часовете

Часовете свършиха и остана още един час-наказание.
Идеята на това безсмислено наказание беше просто да прекараш още един час в тази сграда. Не ти дават допълнително домашно, нито допълнително материал. Можеш да си пишеш домашното или да се занимаваш с нещо друго (без телефон) за един час.

-Хайде да решим на коя песен ще правя кавър!-Шон извади един лист и химикал и се приготви да пише.

-Коя песен слуша последно?-попитах тихо, за да не ни подслушва госпожата, защото много видно се наклони към нас, за да разбере за какво говорим.

-Мисля, че беше As long as you love me на Justin Bieber.

-Ако ти харесва, направи на нея-вдигнах раменете и извадих тетрадките си, за да пиша домашни.

-Супер! Остава само да снимаме клипа!-каза той развълнувано.