Just Hold My Hand //Shawn Mendes fanfic//

▪Прости ми▪

Влязохме в кафенето и седнахме на една маса. Сервитьорката дойде и си поръчахме за пиене.

-Довечера ще бъде много забавно! Може ли да говорим с майките ни да остана у вас да преспя? Моля, моля, моляяяя...!-попита Алия и направи муцунка.

-Нищо не зависи от мен. Аз съм съгласна, но имай предвид, че и майка ти трябва да е съгласна. За моята нямаш грижа ще я убедя-отвърнах й аз развълнувано.

-Значи ще ме оставите сам? Сериозно ли?!? Не го заслужавам!-разсърди се Шон и скръсти ръце като малко дете.

-Говори с майка си, аз нямам нищо против!-казах, вдигайки ръце в знак на невинност.

-Ти нямаш, но аз имам. Знам, че благодарение на него се познаваме и всичко, но може ли поне веднъж да сме само двете, ако ни разрешат разбира се. Искам да си говорим по женски и да се отделя малко от Шон. Омръзна ми да съм само с него!-каза Алия и Шон видно обиден затвори очи и прошепна:

-Това заболя!

-Виж, тук не мога да помогна! Разбирам, че искаш време сама, с приятелки, но той е твой брат. Да, двете се познаваме заради него, но сме приятелки, защото си добра компания и имаш чувство за хумор и те е грижа за мен и си ми като по-малка сестра! Обичам ви и двамата и искам да разберете, че сте моето семейство, аз нямам по-голям брат, който да ме обича и да ме води навсякъде със себе си, затова го обичай и се радвай, че и той те обича. Имам една приятелка на име Стефи. Тя има по-голям брат и постоянно се карат:той я скубе, тя го щипе, той я натапя за неговите бели и обратно. Това, което имаш не е за изпускане.

Шон стана от мястото си и помислих, че отива до тоалетната, но се наведе и ме прегърна силно. Аз също го прегърнах, изправяйки се, за да не се навежда толкова много.

-Ели, права си! Шон извинявай! Това, което казах, беше глупаво и грубо. Прости ми!-заплака Алия.

-Спокойно! Ти също си права. Постоянно си с мен и не ти остава никакво време за приятелки и всичко останало. Ако ви разрешат, направете си този женски купон, аз ще се прибера и ще посвиря малко-каза той и избърса сълзите от очите й.

-Ела! Ще отидем до тоалетната да те освежим-направих път на Алия да стане.

-Благодаря ти,Шон!

Когато cе върнахме от тоалетната, видяхме на нашата маса две момичета седнали дo Шон. Много странно! Като се приближих, видях,че това са Джоан и Мила-най-големите ми врагове. Тези двете са "най-красивите" и " най-известните" в нашето училище. Всяко едно момче ходи след тях и ги зяпа перверзно, но на тях им харесва вниманието и те се радват. Тези двуличнички успяваха да станат любимки на всеки един учител от това училище и бяха слепи за това, което се случваше наистина. Шон беше един от малкото, които не им връзваше и те го мразеха, но сега не се държаха, сякаш го мразеха.

-Извинявайте, но тези места са заети ОТ НАС-натъртих на последните две думи, защото много ме изнервиха още като се обърнаха към мен и им се видяха тези гримирани неща, които наричаха лица.

-Вече са заети от нас! Разкарай се няма място за загубенячки като теб- преляха чашата.

-Слушай какво лицемеркe так...-Шон стана изплашен.

-Хей,хей,хей,хей! Ще ви помоля да си тръгнете, защото в момента нарушавате личното ни пространство!

-Спокойно сладурче ще се махнем, но не мисля, че тя е добра компания за такова момче като теб. Ако някога съжалиш, че я познаваш, ние сме насреща-каза Мила и му докосна носа като на малко бебе.

-Взела си много да мислиш, внимавай да не се случи нещо тук-посочих главата си-от толкова много натоварване.

-Много си забавна днес. От кой сайт намираш тези шегички?-попита лукаво Джоан.

-Със сигурност не е от сайта, от който сте се учили да се гримирате, защото грима ви не струва-затапих ги, а Шон и Алия издадоха едно тихо:

-Оууууууу!

Джоан тръгна към мен, но Шон ме хвана за ръката и ме изведе извън кафенето.

-Стой тук с Алия и не прави нищо глупаво. След като платя сметката, ще дойда веднага-той ми помогна да седна на един тротоар и влезе вътре.

-Това беше много добро! Леле!-каза Алия, но усмивката й изчезна веднага, след като погледна обратно в кафенето.

Реших да не поглеждам. Колко зле можеше да е?