Just Hold My Hand //Shawn Mendes fanfic//

▪Имам изненада за вас▪

Бяхме в болницата и чакахме да изпишат Шон. Алия и аз играхме на камък, ножица, хартия, Карън ходеше напред-назад, а Мани чакаше в колата. Взеха Шон и излязохме от тази сграда. Мани и Карън седнаха отпред, а ние тримата се наместихме отзад.

-Най-накрая те изписаха и можеш са свиреш и пееш отново. Ще трябва да наваксаме с кавърите, защото изостанахме много-каза Алия, обръщайки се към двамата, понеже беше седнала в средата.

-Нямам търпение отново да видя Тейлър. Не съм я виждал от толкова много време!-отвърна Шон.

-Коя е Тейлър?-попитах и усетих как гръдния ми кош се затяга.

-Китарата му!-отговори Алия.-Обсебен е от нея! Навсякъде е с нея и се учудвам как сега не я беше взел.

-Защото аз не му позволих! С тези системи, които бяха свързани с него, нямаше да може да свири,а и това е болница-не е място за свирене!-включи се майка им в разговора ни, а на мен вече ми беше по-добре. За малко си помислих, че си има приятелка и аз не знам за нея.

-А аз имам изненада за вас!-прошепна Шон, така че да го чуем само ние двете.

-Каква?!-прошепнахме и ние,но доста силно като за шепот.

-Ще ви кажа евентуално утре! Още не е готова!

-Добре!-вече си говорихме нормално, а аз изгарях от нетърпение да разбера какво е намислил Шон.

-Пристигнахме!-извика Мани и всички излязохме от колата.
Шон изчезна веднага в банята, а ние седнахме на дивана и си пуснахме "Спонджбоб". Дори и на 15 това филмче никога няма да ми омръзне,любимото ни е на нас тримата. Гледахме много съсредоточено, докато Карън не реши да ни изкара от транса.

-Сериозно ли гледате тези детски?

-Това е много интересно,мамо! На каквато и възраст да си винаги ще ти е забавно да го гледаш-заяви Алия.

-Пуканки искате ли?-предложи Карън и Алия подскочи като чу думата "пуканки".

-Да,да,да,да!-замоли се и седна отново на дивана.

В този момент с крайчеца на окото си видях краката на Шон по стълбите и видях за кратък момент... ами тъкмо си обличаше тениската. Беше за кратко,но го видях! Усетих как започват да ми почервеняват бузите и отново обърнах внимание на Спонджбоб.

-Гледате "Спанджбоб" без мен?-пита Шон и седна на дивана между двете ни.

-Тъкмо навреме! Пуканките идват!-обърнах се да взема купата, но дългите ръце на Шон ме изпревариха. Той я взе и я сложи на краката си, за да можем и ние да си взимаме.

Гледахме сигурно час и десет минути, когато мама ми звънна. По дяволите! Забравих да й кажа, че ще ходим за изписването на Шон.
Вдигнах й веднага и й казах "Ало" по възможно най-сладкия начин.

-Ели, къде си?

-В дома на Шон съм! Идвам си!

-Не! Спокойно! Просто исках да знам, че не си навън по това време. Ще се прибираш ли или ще оставаш там през нощта?

-Ще видя. Ще ти се обадя после пак. Целувки!

Говорих с Алия и Шон първо, а после и с родителите им и след разговор между тях и мама, се решиха да ме пуснат да пренощувам в стаята на Алия.

Влязохме в нея и всеки се настани, както му е удобно. Шон поиска да спи също в тази стая, но единственото свободно място беше земята, затова седя в нашата стая, докато не заспахме и после се е върнал в собствената си.