Just Hold My Hand //Shawn Mendes fanfic//

▪Изплаши ме до смърт▪

-Къде си? Не виждам нищо?-каза Шон, мятайки ръцете си напред-назад, защото играехме на "Сляпа баба".

-Хвани ме де! Хаххахаха!-превивах се от смях, защото не можеше да ме хване.

-Ще видиш ти!-отвърна той и и започна да върви към шосето.

-Неееее!- затичах се към него и го хванах преди да са го блъснали.

Свалих му с едната си ръка шала, с който беше закрил очите си, а с другата все още го държах, уплашена, че нямаше да успея да го хвана навреме.
Прегърнах го и не го пуснах доста дълго време.

-Изплаши ме до смърт! Знаеш ли какво щеще да се случи, ако не бях достатъчно бърза? Божичко!-изпуфтях и седнахме на една пейка.

-Но не се случи! Точно това е смисълът на живота, всичко се случва поради някаква причина. Всичко това значи, че ти винаги ще ми пазиш гърба и ще ме закриляш от опасностите!-отвърна той.

Прекалено мъдро нещо! Странно! Обикновено би отговорил нещо от сорта "Знаех си, че не трябва да играем!" или "Добре, че си била толкова бърза!". Сигурно много се е стреснал.

Той се приближаваше към мен и накрая....

Алармата ми звънна. Главата ме болеше много и не исках изобщо да ставам. Мислех си за това, което сънувах. Какъв беше смисълът на този сън. Не помня подробности от него, но основните неща са ми все още в главата. За какво беше всичко това? Станах, влязох в банята, измих се, оправих си косата, облякох се и отидох в кухнята. Родителите ми бяха на работа, затова трябваше да се оправям сама.

Взех една купа, изсипах малко мляко, стоплих го и прибавих корнфлейкса. Главата ми бучеше и имах чувството,че ще експлодира. Изпих едно хапче и излязох.

По пътя мислих върху думите на Шон от съня ми. Може би значи нещо. Може би е нещо като доказателство, че мога да му вярвам и да разчитам на него при всяка възможност и обратно. Ами това накрая за какво беше? Това вече нямаше смисъл. Не разбирам защо Шон се приближи толкова много. Разбирам, че е искал да ме целуне, но защо? Приятели сме от 6-годишни.Невъзможно е след толкова години някой от двамата да има чувства към другия.

Пристигнах в училище и влязох в кабинета по физика. Леле как ме мразеше тази физика. Всичко ми беше толкова трудно, а сега с тези главоболия...

Не знаех абсолютно нищо от новия урок и най-големият ми кошмар ще бъде, ако госпожата каже...

-Номер 10 да излезе на дъската!-каза спокойно г-жа Томпсън.-Кой е номер 10?

Аз вдигнах ръка неуверено и погледнах в земята.

-Елате на дъската, Ели!

-Госпожо, аз... много ме боли главата и не съм в подходяща форма за поправка на оценка. Моля ви да ме изпитате другата седмица!-направих кучешка муцунка и очудващо тя се съгласи.

-Добре! Но искам да знаете отговора на всеки въпрос, написан в учебника, иначе ще Ви оставя на поправителен!-каза със строг тон и извика друг номер на дъската.

Аз се успокоих, като знаех, че ще ме изпита чак другата седмица и започнах да масажирам главата си,защото главоболието не спираше.

Следващият час беше изобразително изкуство и за късмет учителката беше много ядосана и реши и тя да изпитва. Попита ме коя година е нарисувана "Мона Лиза", но аз не знаех. Разминах се само с минус, но ще трябва да уча и по този предмет.

Третия час беше Литература. Учителят ни е малко луд и не ни преподава по програма. Реши да говори за скритите съобщения в живота ни. Това ме заинтересува. Говореше точно, че всеки един наш сън има причина да бъде сънуван точно сега. Общо взето потвърди мисленията ми за съня.

Днес Шон не беше дошъл на училище и беше много странно,защото вчера не ми каза нищо. В голямото междучасие отидох при Алия и я попитах какво се е случило с Шон.

-Хванал е ужасен грип! Не трябва изобщо да се доближаваш до него! Сутринта заминаха за прегледи и май са го приели в болница. Много се притеснявам!-каза разстроено тя.

-Спокойно, Али! Ако искаш като свърша училище ще отидем до болницата да го видим. А ти можеш да спиш у нас за колкото време е нужно!-прегърнах я и хапнах една хапка от обяда си.