Just Hold My Hand //Shawn Mendes fanfic//

▪Радвам се,че помогнах▪

-Псст! Изчакай ме до вратата, като свърши часа!-прошепна ми Шон, който седеше зад мен.

Имахме литература, а учителят казваше върху какво ще се състои изпитът за края на годината. Видях как ще се сбогувам с почивките, веднага след като обясни колко много разсъждения и преразкази ще трябва да правим. Беше ми меко казано лошо!

-И също така...-слава Богу звънеца реши да се намеси.-...Не ставайте, не съм довършил! Трябва също бла бла бла!

Главата ми не можеше да побере вече, щеше да се пръсне. А беше едва третия час. Сега имахме голямо междучасие, реших да си събера набързо нещата и да отида да чакам Шон на вратата. Както се обърнах да видя дали е в стаята още, и някой ме дръпна зад вратата.

-За миг наистина се изплаших!-опитах се да се усмихна, но мислех за ужасния изпит и не успях.

-Добре ли си?-попита Шон, притеснен от вида ми.

-Напълно!-зарових лицето си в гърдите му.

-Мисля, че отдавна сме го установили, че ти не си добър лъжец! Заради изпита ли е или нещо друго се е случило?

-Заради изпита е! Няма да се справя, а ми трябва най-малко петица, за да имам хубав успех за края на годината и...

Шон ме целуна и... ВСИЧКИ ПРОБЛЕМИ ВЕДНАГА ИЗЧЕЗНАХА. Не можех да мисля за нищо, освен за това колко обичам Шон! Благодарение на него, дори и за малко всичко се изпари. Отделихме се и го погледнах в очите.

-Харесва ми този начин, чрез който ме спираш да говоря!-усмихнах се и го хванах за ръката.

-Ето сега вече си добре! Радвам се, че помогнах!-отвърна той и продължихме по коридора.

-О Боже мой! Какво става тук?-попита някой зад нас. Ние моментално се пуснахме и се обърнахме. Беше Стефи.

-Какво да стане? Вървим си към магазина. Много съм гладен и трябва да отида да хапна! Много бързаме!-обясняваше нервно Шон, но аз само се засмях на глупостта му.

-Всичко е наред! Не мога да имам тайни от най-добрата си приятелка! Стефи, с Шон станахме гаджета, НОООО това е донякъде тайна-хванах й устата, за да не се извика, защото виждах вече как я отваряше.-Решили сме връзката ни да си е между нас и не е нужно всички да разбират! Затова, моля те уважи решението ни и не казвай на никого!

Тя кимна и аз и пуснах устата. Прегърна ни и ни честити,а след като си тръгна, продължихме пътя си без да се хващаме. Седнахме на една маса и аз отхапах от ябълката си, а Шон извади едно парче пица. Както си говорехме и се смяхме, видях, че на една от масите бяха седнали Мила и Джоан, а до тях беше... Никол. Същата Никол, която до вчера ми се водеше приятелка. Смееха се, говореха с момчетата от баскетболния отбор, гримирваха се и си правиха селфита. Защо Никол е станала приятелка с момиче, като Мила? Тя много добре знаеше какво ми причини, но сега я виждам колко са близки. Настроението ми се скапа за кратко, но когато погледнах Шон колко се беше оцапал с тази пица, ми стана много смешно. Реших вече да не мисля за другите. Прекалено много внимание им отделям и затова често настроението ми е развалено. Добре, че е любимият ми Шон, за да е винаги до мен и да ме разведрява!