Just Hold My Hand //Shawn Mendes fanfic//

▪Знаеш преди мен?▪

Когато Шон си тръгна, реших да се поразровя в интернет за тези МагКон. Потърсих всеки един поотделно и ги последвах в Инстаграм.

Беше ми много странно,че има двама с името Джак: Гилински и Джонсън. Постоянно на клиповете и снимките бяха заедно и пишеше навсякъде Джак & Джак. Разгледах и на всички профилите и клиповете им във Вайн и трябва да призная, че наистина бяха много добри. Определено имат страхотно чувство за хумор!

"Тези твои бъдещи "колеги" са всъщност много забавни! Нямам търпение да те видя как правиш и ти такива клипове"-написах на Шон и продължих със преследването ми във всички социални мрежи.

Потърсих също този Барт, но нямаше много информация за него. Погледах още малко и после реших да си легна. Оставаха още четири дни до края на училището и аз нямах търпение за почивката ни.

~~~~~~

На другия ден се събудих от алармата си. Станах и се оправих, а когато бях готова отидох в кухнята, за да си взема нещо за ядене. Изобщо не ми се ядеше, но мама ми се скара и аз си взех една ябълка и една круша за изпът.

Докато вървях по пътя видях в далечината момче, което много приличаше на Шон, и се затичах към него. Оказа се обаче, че това не е Шон, а друго момче от 10 клас. Извиних му се и продължих пътя си. Така се засрамих от объркването си, че се надявах никой да не говори с мен, докато не ми мине. До вратата на училището видях малко момиче с плитки, което много приличаше на Алия. Реших този път да не се приближавам, за да не добавя нова доза срам към старата.

-Хей, Ели!-извика някой зад мен и аз се обърнах. Този път съм познала-това беше Алия.

-Здрасти, Али!-прегърнах я и тръгнахме заедно към любимата ни сграда-училището.

-Знаеш ли какво се случи вкъщи? Пратиха на Шон съобщение да стане част от...

-МагКон!-довърших изречението й аз.

-Не мога да повярвам! Знаеш преди мен? Прекалено много те обича този човек!-намуси се Алия и някой се включи в разговора ни.

-Кой обича прекалено много моето момиче?-попита Шон, а аз се разтопих от тези думи. Не знаех какво изпитвам. Исках да го прегърна и повече да не го пусна. Исках да го хвана за ръката и да го държа до себе си вечно. Исках да го гледам в очите и всеки път да потъвам все повече и повече в тях. Исках толкова много неща!

-Кой може? Съседът от горната улица!-отговори Алия и застана между нас.

-Алия! Кога ти започват часовете най-накрая?-попита Шон, като не отделяше поглед от мен.

-Когато и вашите! Затова ще съм с вас до първия звънец-отвърна Алия и тропна с крак.

-Какво стана с МагКон?-попитах го и седнах на мястото си.

-Говорихме, но с родителите ми сме на едно мнение, че аз просто не мога да се правя до такава степен на луд като тях. Май няма да приемем предложението, защото мама се притеснява, че ще съм далече за много дълго време и момчетата не са моят тип. Аз не съм толкова откачен и не мога, например, да се осмеля и да напиша 4×4=16 на някой джип или да правя някакви номера на хората. Просто не ми е мястото там!-каза той огорчено, защото знаехме, че въпреки всичко той искаше да приеме.

-Съжалявам наистина! Защо не говориш с Барт за това? Обсъдете всички проблеми и може да се намери решение или някой да направи компромис. Трябва да му кажеш:"Ако не изпълниш това и това, ще изгубиш бъдеща изгряваща поп-звезда!". Той ще се уплаши и ще направи нещо за теб.

-Какво прави Джъстин Бийбър? Пееш ли като него? Как си вярваш, че можеш да станеш известен! Ти нямаш талант! Колкото той може да пее, толкова и ти можеш!-провикна се Пол-гаднярът на цялото училище, който напоследък беше започнал да се заяжда и с Шон, след като разбра, че Шон прави кавъри и за негово съжаление набира популярност.

-Какъв ти е проблемът? Ти имаш ли си изобщо собствен живот или затова се занимаваш с този на Шон. Ако толкова ти пречи, не му гледай клиповете! Поне грам мозък имаш ли, или ходиш всеки ден да търсиш на пазара, дали продават? Един ден ще искаш автограф от него, ама ще си останеш с искането. Майната ти!-извиках аз и Шон ме хвана, точно в момента, в който се засилих да му скоча.

-Някой много се е запалил днес! По-спокойно! Защитаваш това, желаещо да прилича на Джъстин Бийбър, същество, сякаш наистина ще стане известен. Вярвайте си! Та той дори нямо смелост да се защити сам. Какво щеше да правиш, ако я нямаше твоята дразнеща охрана? Щеше да се разплачеш и да изтичаш вкъщи, нали?-дразнеше се Пол, а аз едвам се удържах в ръцете на Шон. Исках да размажя лицето му и да го хвърля в боклука, от където е дошло, но Шон беше прекалено силен.

-Ако не му обръщаш внимание, ще спре. Този е по-противен и от доматите-прошепна той, продължавайки да ме държи, за да не изтичам и да наритам този глупак.

Седнахме си на местата и учителката влезе. Часът започна, а Шон държеше ръката ми под чина, за да ме успокои от всичкото това, което се случи по-рано.

Тогава психоложката дойде и попита дали сме ставали жертви или свидетели на тормоз. Аз пуснах ръката на Шон, за да я вдигна, но Шон ги хвана и двете и не ги пусна, докато не си тръгна.-Шшшшт!

-Но защо?-прошепнах аз и отпуснах ръцете си.