Влязохме в дома им и родителите на Шон бяха в кухнята. Ние моментално пуснахме ръцете си, за да не забележат нещо. Качихме се да си взема багажа и видяхме Алия да гледа телевизия. Тя веднага погледна към нас и зачака за отговор.
-Ееее...?
-Каза "да"!-усмихна се Шон и ме прегърна през рамото.
-Дааааааа! Най-накраяяяяя! Благодаря виииии!-завика тя.
-Сякаш сме се оженили. По-спокойно! Имам предвид, и аз много се радвам, но решихме поне за сега родителите ни да не разбират, ОСОБЕНО БАЩА МИ! Ще стане лошо, ако разбере, че имам гадже-уплаших се при мисълта как татко полудява, ако научи.
-Обещавам да пазя тайната ви! А в училище ще се криете ли?-попита Алия, вече успокоена от наученото.
-Аз не мисля, че им влиза в работата, дали сме гаджета, или не-отговорих аз.
-Аз смятам да не казваме на никой. Предлагам да си знаем само ние тримата и така-добави Шон.
-Значи ще се държите нормално пред всички освен мен?-завъртя глава Алия.
-Да!-отговорихме двамата едновременно.
-Сега трябва да се прибирам. Ще ви пиша като съм си вкъщи. Обичам ви!-махнах им и си взех раницата.
-Идвам да те изпратя!-той ме хвана за ръката и слезнахме по стълбите.
-Благодаря ти за всичко! Днес беше неповторим ден! Обичам те повече от всичко на света!-той се усмихна, а аз се доближих до него и го целунах.
Отделихме се и усмивката му порастна до ушите. Стоеше неподвижно и ме гледаше, докато усмивката му не падаше.
-Какво? Нещо ми има ли?-попитах и си пооправих косата.
-Ели, всичко ти е наред! Просто се усмихвам, защото си едновременно толкова красива и толкова сладка и не мога да приема, че сега ще си далеч от мен!-каза, натъжавайки се.
-Спокойно! Ще се видим утре пак, а и ако искаш, можеш да ми звъннеш и ще ме чуеш-приближавахме се да се целунем още веднъж...
-Няма ли да се разделите най-накрая?-извика Алия от терасата на горния етаж.
-Шшшшшшттттт!
-Съжалявам!-извини се тя и се прибра.
-Ще тръгвам!-усмихнах се, но Шон се нацупи.
-Чао!-каза той натъжено и аз тръгнах по пътя за вкъщи.
Когато се прибрах, видях татко да седи на дивана и да гледа телевизия, но го изключи, след като затворих вратата след себе си.
-Нещо да ми кажеш?-попита той сериозно.
-Не знам за какво говориш?- преглъщах тежко.
-Кога смяташе да ми кажеш, че в училище те тормозят така?
-Оу не!-добавих, хем успокоена от факта, че той не знае за мен и Шон, хем притеснена, че мама му е разказала, предполагам, за Мила и Джоан.-Виж! Тормозеха ме в минало време! Сега вече спряха. Да Мила и Джоан не се държат по най-приятелския начин, но вече не мисля за това. Чувствам се по-добре, когато не мисля за тях.
-Добре! Но искам да ми обещаеш, че вече ще споделяш всичко с мен. Знам,че съм мъж и сигурно не желаеш да говориш с мен за "женските" проблеми,но аз съм ти баща и трябва да знам подобни неща!-каза той, но аз се препотих.
-Обещавам!-хванах му кутрето и го стиснах. Беше ми гадно,че крия от него за случилото се днес, но не можех да кажа.
-Така те искам!-прегърна ме той и си включи отново телевизора.

YOU ARE READING
Just Hold My Hand //Shawn Mendes fanfic//
FanfictionШон и Ели са най-добри приятели още от деца. Сега и двамата са на 18 и изживяват мечтите си. Всеки е поел по свой собствен път, за да бъдат щастливи. Те нямат успех в любовта, но благодарение на взаимната си подкрепа връзката им като приятели е мно...