Just Hold My Hand //Shawn Mendes fanfic//

▪Обещавам да пазя тайната ви▪

Влязохме в дома им и родителите на Шон бяха в кухнята. Ние моментално пуснахме ръцете си, за да не забележат нещо. Качихме се да си взема багажа и видяхме Алия да гледа телевизия. Тя веднага погледна към нас и зачака за отговор.

-Ееее...?

-Каза "да"!-усмихна се Шон и ме прегърна през рамото.

-Дааааааа! Най-накраяяяяя! Благодаря виииии!-завика тя.

-Сякаш сме се оженили. По-спокойно! Имам предвид, и аз много се радвам, но решихме поне за сега родителите ни да не разбират, ОСОБЕНО БАЩА МИ! Ще стане лошо, ако разбере, че имам гадже-уплаших се при мисълта как татко полудява, ако научи.

-Обещавам да пазя тайната ви! А в училище ще се криете ли?-попита Алия, вече успокоена от наученото.

-Аз не мисля, че им влиза в работата, дали сме гаджета, или не-отговорих аз.

-Аз смятам да не казваме на никой. Предлагам да си знаем само ние тримата и така-добави Шон.

-Значи ще се държите нормално пред всички освен мен?-завъртя глава Алия.

-Да!-отговорихме двамата едновременно.

-Сега трябва да се прибирам. Ще ви пиша като съм си вкъщи. Обичам ви!-махнах им и си взех раницата.

-Идвам да те изпратя!-той ме хвана за ръката и слезнахме по стълбите.

-Благодаря ти за всичко! Днес беше неповторим ден! Обичам те повече от всичко на света!-той се усмихна, а аз се доближих до него и го целунах.

Отделихме се и усмивката му порастна до ушите. Стоеше неподвижно и ме гледаше, докато усмивката му не падаше.

-Какво? Нещо ми има ли?-попитах и си пооправих косата.

-Ели, всичко ти е наред! Просто се усмихвам, защото си едновременно толкова красива и толкова сладка и не мога да приема, че сега ще си далеч от мен!-каза, натъжавайки се.

-Спокойно! Ще се видим утре пак, а и ако искаш, можеш да ми звъннеш и ще ме чуеш-приближавахме се да се целунем още веднъж...

-Няма ли да се разделите най-накрая?-извика Алия от терасата на горния етаж.

-Шшшшшшттттт!

-Съжалявам!-извини се тя и се прибра.

-Ще тръгвам!-усмихнах се, но Шон се нацупи.

-Чао!-каза той натъжено и аз тръгнах по пътя за вкъщи.

Когато се прибрах, видях татко да седи на дивана и да гледа телевизия, но го изключи, след като затворих вратата след себе си.

-Нещо да ми кажеш?-попита той сериозно.

-Не знам за какво говориш?- преглъщах тежко.

-Кога смяташе да ми кажеш, че в училище те тормозят така?

-Оу не!-добавих, хем успокоена от факта, че той не знае за мен и Шон, хем притеснена, че мама му е разказала, предполагам, за Мила и Джоан.-Виж! Тормозеха ме в минало време! Сега вече спряха. Да Мила и Джоан не се държат по най-приятелския начин, но вече не мисля за това. Чувствам се по-добре, когато не мисля за тях.

-Добре! Но искам да ми обещаеш, че вече ще споделяш всичко с мен. Знам,че съм мъж и сигурно не желаеш да говориш с мен за "женските" проблеми,но аз съм ти баща и трябва да знам подобни неща!-каза той, но аз се препотих.

-Обещавам!-хванах му кутрето и го стиснах. Беше ми гадно,че крия от него за случилото се днес, но не можех да кажа.

-Така те искам!-прегърна ме той и си включи отново телевизора.