-Даниела, Вие имате... Джоан, Вие имате... Ели?-сърцето ми спря.-Вие имате успех за годината 5,263...
-Естествено!-извикаха някои обидени, но не им обърнах внимание.
-Благодаря!-казах тихо,но исках да го извикам. Тази година имах малки проблеми и не изкарвах много добри оценки по история, физика и биология. Взимах уроци, учих допълнително и съм успяла да завърша с петица. Лично от себе си съм много горда!
-Ти си любимата ми отличничка!-прошепна Шон и ме целуна по бузата.
-Само дето не съм отличничка. Имам 5, а не 6. Но пак съм доволна!-шепнех и аз,за да не пречим на останалите да си чуят оценките.
-Шон, Вие имате 5,732! Отлично! Поздравления!-честити му и продължи нататък.
-Кой знае колко е преписвал? Или Ви е обещал,че ще Ви спомене, когато стане известен? Няма да се случи госпожо! Пишете му истинската оценка, защото той дори 4 не заслужава-провикна се Пол, а с бандичката му от "лоши" момчета си дадоха пет.
-Пол Реймънд, отидете при директора! В моите часове тормоз няма да позволявам, а ти имаш нахалството да прекъсваш и работата ми! Излизай!-извика яростно госпожата и го съпроводи до вратата.
Някои се смееха, други бяха гузни, а трети изобщо не бяха в час какво се случва. Като например Джоан. Тя беше много заета да прави грима на Мила. Мисля,че само докато я гледах, сложи близо 4 слоя коректор. Че имаше много за коригиране, имаше, но чак пък толкова...
В крайна сметка Шон беше третият по успех в класа, а аз седма.
-Трябва да отпразнуваме края на годината!-каза Шон и надигна вежди.
-Но тя още не е свършила официално,просто ни оформяха!-отвърнах аз.
-Да, но когато свърши, ти ще заминеш, далеч от мен и не знам какво ще правя без теб.
-Добре! Къде ще отидем?
-Облечи се нормално, без рокли и поли, за да не ти пречат!-каза той,усмихвайки се.
-Как ги мразя такива изненади!
-Спокойно! Тази ще ти хареса! Кога съм ти правел изненада и не ти е харесало?-попита саркастично той,а аз извъртях очи.
-Нямам търпение да свърши годината!- прошепнах аз, въпреки че всички останали викаха, като в детската градина.
Звънецът би и всички се разотидоха по коридорите към своите стаи.
-Ще ти кажа само, че те обичам! Повече от всичко на света!-хвана ме за ръката и потеглихме по безкрайния коридор към кабинета по история.
-Аз също те обичам!
Притеснено ми е! Утре ще заминавам за езиков лагер в Австрия, а багажа ми прелива отвсякъде. Страх ме е, че ще се случи нещо, за което ще съжалявам или няма да ми хареса и ще съм разочарована. За 10 дни програмата ми е пълна и не обещавам, че ще качвам нови глави всяка вечер. Ще се постарая, НО не обещавам. Пожелайте ми късмет!★↓★↓
YOU ARE READING
Just Hold My Hand //Shawn Mendes fanfic//
FanfictionШон и Ели са най-добри приятели още от деца. Сега и двамата са на 18 и изживяват мечтите си. Всеки е поел по свой собствен път, за да бъдат щастливи. Те нямат успех в любовта, но благодарение на взаимната си подкрепа връзката им като приятели е мно...
