Just Hold My Hand //Shawn Mendes fanfic//

▪Ще свириш в парка?▪

-Време е за ставанееееееее!-извика се Шон, като скочи върху нас.

-Стани! Много си тежък!-провикнах се.

-Не мога да дишааам! Помощ!-добави и Алия.

-Добре! Ставам, но вие също! Днес в 16:00 часа искам да дойдете с мен. Изненадата ви чака!-каза загадъчно той и ми намигна.

-Оооу, щом е за това, ще станем!-усмихнах се и скочих.

Направихме си сандвичи за закуска, тъй като Карън и Мани отидоха до банката да оправят някакви проблеми и недоразумения, и с Шон решихме да се качим в стаята му да учим, защото той трябваше да навакса от боледуването, а аз да уча за изпитванията. Алия се отегчи от нас и отиде да гледа телевизия в хола.

Учихме сигурно четири часа и аз се изморих. Шон ми помогна с физиката и географията, а аз му помогнах с математиката и химията.

-Шон! Ти обичаш ли ме?

-Какво искаш?

-Да ми кажеш каква е изненадата! Не мога да чакам още дълго, знаеш, че не съм от най-търпеливите хора.

-Спокойно скоро ще разбереш! Мисля, че ще ти хареса, защото се постарах много.

Нямах търпение да разбера. Вече не можех да стоя на едно място и слязох да взема нещо за пиене. Докато учехме, разбрах, че Шон може да обяснява много добре и със  сигурност по-разбираемо от госпожата ни. По принцип мразя физиката, но той я направи интересна и дори на мен ми хареса. Също ми хареса, че прекарахме толкова много време, съсредоточени в ученето. Друг път не ни се получаваше, все някой трябваше да разваля спокойствието и мира.

Взех два сока от хладилника и се качих отново горе. Алия беше заспала на дивана, а по телевизора даваха "Спонджбоб". Така ми се гледаше, но трябваше да продължим с ученето, защото края на годината наближаваше. Като влязох в стаята му, реших да се промъкна тихичко до него и... да муу скоча отгоре. Той изобщо не помръдна.

-Добър опит, но не си толкова тежка, че да се получи същия ефект.

-Аз просто исках да видиш колко е гадно и да станеш, за да продължим ученето!

-Не ми се учи вечеееее!-измрънка Шон.

-Ами наградата "Отличник на класа"?-попитах аз. Това беше награда, с която класната ни учителка се опитваше да ни стимулира да учим, а Шон наистина искаше тази награда.

-Трябват и почивки! Какво ще кажеш да отидем да се разходим в парка?-предложи Шон и аз се съгласих.

Решихме да се поразходим за половин час и после да довършим. Събудихме Алия, но на нея ни й се идваше, затова излязохме двамата. Той взе калъфа с китарата си и тръгнахме.

-Ще свириш в парка?- попитах объркано, след като заключи входната врата.

-Ами, да! Нали щяхме да се разтоварваме? За мен почивката е най-ефикасна, ако има и малко жива музичка-засмя се странно.

-Разбира се!

Седнахме на тревата и той изкара китарата си.

-Готова ли си да разбереш каква е изненадата?-ококорих се аз и се усмихнах до ушите.

-Да,да,да,да! Моля те покажи ми я!