▪ Пролог ▪

468 41 18
                                    

Неутрална Гл. Т.
Адам вървеше към стаята на по-малката си сестра, когато усети нещо.
Цялото му тяло се напрегна, очите му се изцъклиха и се закова на място. Не беше усещал такава енергия от години.
Бързо слезе по стълбите и изхвърча от къщата си. Затича се с всички сили към главната порта. Там се бе насъбрала тълпа от притеснени жители.
- Видя ли момчето? Беше много бледо!
- И дрехите му бяха мръсни! Все едно е спало навън!
- Като го гледаш май изобщо не е спало!
- Лечителката ще се погрижи за него! Той е в добри ръце.
Адам се затича към лечебницата, където явно бяха отвели новодошлия.
Рязко отвори вратата на колибата и завари Лара до едно от леглата, където лежеше момче.
То бе с черна коса, загоряла от слънцето кожа, а лицето му беше бяло като платно. Устните му бяха напукани и сухи, имаше тъмни кръгове под очите и се потеше.
- Не нахлувай така! Тук има болни хора - скара му се Лара, лечителка на селото и по-голяма сестра на Адам.
- Извинявай - каза Адам искрено.
Знаеше, че за Лара е много важно лечебницата да е убежище за всички, които имат нужда от помощ.
- Защо си тук? - попита го жената и взе една чаша с вода от нощното шкафче до леглото. Доближи я до устните на момчето и се опита да вкара малко от течността в гърлото му.
- Усетих енергия на повелител на светлината.
Лара дори не го погледна. Просто продължи лечението на пациента си.
- И реши веднага да довтасаш? - иронично попита тя.
- Аз... просто исках да се уверя, че не създава проблеми - оправада се той.
Макар Лара да беше почти на 23, а Адам на 19, той винаги се бе чувствал като дете в нейно присъствие.
- Адам - каза сериозно Лара. - Той е недоспал, дехидратиран и е припаднал от умора. Просто има нужда от помощ.
Адам се почувства глупаво. Сестра му беше права. Момчето изглеждаше ужасно и наистина не можеше да направи нищо.
Той си тръгна от лечебницата и бавно се запъти към къщата си. Само че лошото чувство така и не го напусна. Същото, което имаше и преди инцидента със сетра му.
- Искрата е миг заплатен с пепелта - промърмори той.
И продължи да си го повтаря. Неговата мантра. Неговото оръжие. И напомняне на всички повелители на светлина и мрак.

(379 думи)
(На снимката е Адам)

(379 думи)(На снимката е Адам)

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Книга 2: Мрак, огън и цветя Where stories live. Discover now