Книга 2: Мрак, огън и цветя

▪ Глава 8 ▪

Адам
Хари рухваше.
Не му личеше много, но аз го виждах.
Когато вкараха повелителя на светлината обратно в лечебницата, не посмях да вляза в стаята.
- Те могат ли да присъстват или искаш... - обърна се Лара към момичето, което се представяше за сестра на момчето.
- Нека останат - прекъсна я тя.
Лара започна да им обяснява за състоянието на спомените му. Какво щеше да стане.
Лицето Хари се сгърчваше с всяка изречена дума. То издаваше едва частичка от болката, която се четеше в очите му.
Като видях колко е притеснен изпитах лека вина.
Моментално пропъдих това чувство и го приписах на факта, че ние сме братя.
Не можех да се притеснявам за него.
Та аз го мразех.
Заради това, което причини на Елен.
Щом се сетих за нея гневът напълно измести остатъчното чувство на вина и ми напомни защо го ненавиждах.
- И сега, когато е използвал магия, състоянието му се е влошило - каза Лара и погледна неодобрително към мен.
Нещо се мярна в погледа й, приличащо на разочарование, но отказах да мисля за това.
Хари бавно се изправи и с няколко крачки застана точно пред мен.
Яростта, която изпитваше ме удари като физическа вълна. Не можеше да се сравнява с моята тиха злоба.
Неговия гняв беше като ураган - див, необуздан и абсолютно разрушителен.
- Ти, копеле - изплю в лицето ми Хари. - Ти си му казал нещо. Не би те нападнал просто така.
- Аз... такова... - изпелтечих, но не той не ми даде шанс за още оправдания.
Удари ме право в лицето и усетих как носът ми потъва под натиска на юмрука му.
Едва бях осмислил какво се случи, когато той ме удари пак. И пак. И пак. Докато не ме тръшна на земята. Тогава продължи.
Не можех да повярвам какво се случва.
Хари - моят по-малък брат ме налагаше сякаш бях боксова круша. Не че аз не бях правел подобно нещо на него. Но той...
Хари най-после спря, но само защото другите насила го бяха откъснали от мен.
Подпрях се на лакът и немощно изплюх кръв. Много кръв.
А от носа ми, който сигурно беше счупен, капеше още от червената течност.
- Хари! - чу се плющящ вик, който сигурно беше на Лара.
Но грешах. Тя беше вляво от мен и ми подаваше салфетки.
Гледаше ме спокойно, но можех да видя какво чуства наистина.
Беше ядосано. Бясна. На мен, защото въпреки състоянието на пациента, аз нарочно го бях предизвикал.
На Хари, защото ме беше нападнал. Или поне се надявах на това.
Този, който извика, беше онова момиче, сестрата на повелителя.
- Сега не е време за бой! Трябва да помогнем на брат ми!
Хари се сепна, сякаш се събужда от дълбок сън. Погледна към нея малко виновно.
- Извинявай, Настасия.
Тя също му кимна и се обърна към Лара.
- Как можем да го спасим?
Сестра ми се отдръпна от мен, оставайки кърпичките на земята.
- Ще ви обясня.
Дори не погледна към мен. Обърна ми гръб.
А от това ме заболя повече от колкото очаквах.
Те се върнаха в стаята и Лара започна сбито да им казва какво трябва да се направи.
Погледнах към момичето - Настасия - както я нарече Хари.
До този момент не й бях обръщал внимание, но сега я огледах по-добре.
Тялото й беше слабо. Под дрехите се виждаше, че буквално е кожа и кости. Косата й беше в онзи особен нюанс на черното, като момчето в лечебницата. Очите й бяха живи въглени, които сега горяха с твърда решителност.
Това беше човек, на който са се случвали ужасни неща. И сега той упорито се бореше те да не се повтарят.
Тя нито веднъж не ме погледна.
На езика ми беше да й извикам, че съжалявам, само и само да срещна пламеният й поглед.
Но се въздържах. Сигурно щеше да ме помисли за пълен мухльо, с това окървавено лице и безпомощно лежащ на земята. Освен ако вече не ме смяташе за такъв, разбира се.
Реших, че трябва да направя нещо по въпроса.
Взех салфетките, оставени от Лара и започнах да си чистя лицето.
С перифернота си зрение забелязах пръски кръв до мен. Когато изцяло ги погледнах ми се доповръща.
Беше опръскала цялата дървена веранда. Алените пръски сякаш бяха на всякъде.
Точно като деня на инцидента.
Кръв на всякъде. Писъци кънтящи из селото.
Огън.
Толкова огън, срещу който мрака ми беше безсилен.
Извърнах поглед и трескаво забърсах лицето си.
Но беше твърде късно.
По дяволите.