Lost In Life |Season ONE|

Не мога да повярвам на очите си.....

.....Телефона ми изпюлка,но не му обърнах внимание и заспах.

Събудих се доста рано. Станах и видях,че и Ру се е събудил. Отидох при него.
Аз:-Добро утро.
Р:-Нека да е добро.-каза го с насмешка и се прегърнахме.
Аз:-Хайде да ходим да тичаме в парка?
Р:-Сега ли?
Аз:-Да, нали ми обеща?!?
Р:-Оф,добри. След пет минути да си готова- аз му кимнах и отидох да те оправям.
Измих си зъбите и лицето. Облякох този спортен екип,който си купих вчера:

Вързах си косата на хлабав кок. Слязох долу и Рудже ме чакаше. Беше с това:

Р:-Закъсня.- и отидох до него.
Аз:-Не е вярно.-погледнах часовника на ръката си-Е, ся две минути.
Р:-Шегувам се.Да тръгваме?
Аз:-Добре.- и се хванахме за ръце на излизане от вкъщи.
Тичахме в парка:
Р:-Хайде на бас на пет целувки,че съм по-бърз от теб?
Аз:-Добре,но ако аз спечеля?
Р:-Не знам, кажи...- аз се замислих и измислих нещо гадно.
Аз:-Довечера........когато дойде онова момиче......ще се правиш,че ти харесва.
Р:-Ама, после да не ревнуваш???
Аз:-Поне ще знам,че го правиш нарочно.
Р:-Добре- определихме място и застанахме в стартова позиция-Едно, две, три и......старт- тръгнахме и накрая аз победих.
Аз:-На ти сега,многознайко.
Р:-Значи довечера ще имам коя да свалям- и ми се усмихна.
Аз:-Точно така.
Р:-Обаче вече няма да е една, а две.
Аз:-Ти гониш.- пипнах го по рамото и тръгнах да бягам,а той се опитваше да ме настигне.
Р:-Ей,малката-настигна ме, хвана ме за ръката, усетих дърво зад мен и той сля устните ти.
След това потичахме още два-три часа, взехме си сладолед и се прибрахме вкъщи по обяд.
М:-Деца,къде ходите цяла сутрин?
Аз:-Да тичаме,мамо.
Т:-В парка ли?
Р:-Да,татко.
Т:-Ру да не забравиш за довечера. Искам и двамата да сте готови в седем.
М:-Скъпа- и мама се обърна към мен.- Момичето има по-голям брат, и той ще дойде.
Аз:-Добре.
Т:-Искам всичко да е тип-топ.
Р:-Знам,татко.
М:-Хайде да ядем,ме Берта вече е готова с обяда.-отидохме и се наядохме, а после се качих в стаята си.
Телефона отново ми изпюлка и видях съобщенията: