Lost In Life |Season ONE|

В гората...

Тъкмо сме се успяли и тогава ни събуди Берта:
Б:-Карол, нали щеше да излизате в осем!- аз станах.
Аз:-Да?-вече се разсъних.
Б:-Вече е осем и двайсет-какво?
Аз:-Оф,добре. Мерси,че ми каза!-започнах да будя Ру.-Ру,ставай. Закъсняваме.
Р:-Ъ...- мънкаше си нещо под носа и аз реших да го целуна,за да го събудя по-бързо и това проработи, даже ми отвърна.
Аз:-Хайде,обличай се. Излизаме.
Р:-Добре,принцесо-той стана,макар и още да беше сънен и отиде да си облече.
Аз си оправих косата набързо. Облякох това:

Слязох долу и там ме чакаше Ру. Беше се облякал така:

Р:-Хайде,принцесо.-и отидох при него.
Аз:-Чакай, малко- отидох до кухнята и до Берта.
Б:-Кошницата ли ви трябва, госпожице?
Аз:-Да,ще тръгваме.- тя ми я подаде.
Б:-Заповядай.
Аз:-Благодаря,за довечера..  такова...-тя ме изпревари.
Б:-Да,ще си тръгна и ще се върна утре към обяд?
Аз:-Да,така става- и се засмях.-Чао.
Б:-Приятно искарване!
Аз:-Благодаря,ти.- и се върнах при Ру с кошницата.
Р:-На питник ли отиваме?
Аз:-Да,не ти ли съгласен?- и отидох до него.
Р:-Ще отида дори накрая на света,на само и ако и ти си с мен!- и ме целуна.
Аз:-Да тръгваме.
Р:-Добре.-качихме се в колата-Може ли да карам аз?
Аз:-А знаеш ли къде ще ходим, тогава!-няма само той да се прави на остроумен.
Р:-Права си.-аз запалих двигателя.-Карай ти,принцесо моя.
Сложихме си коланите и потеглихме.

##След доста завой##
Р:-Карол, добре си?- аз бях пребледняла.
Аз:-Да.- и завойте не спираха.
Р:-Та ти си пребледняла!-да,той беше прав.
Аз:-Добре, ще спра и ти ще караш, става ли?
Р:-Да,ти ще си починеш.-спрях колата до една отбивка и се разменихме.-Искаш ли да усиля климатика?
Аз:-Не,ще ми мине.- и се облегнах на седалката.
Р:-Може да имаш шофьорска книжка,но дали си шофьор се разбира на пътя.- и се засмя.
Чудех се как на него не му беше станало лошо,но явно беше прав.
След още пет-шест завоя пристигнахме. Ру спря колата и излязохме. От чистият въздух ви стана по-добре. Взех кошницата и избрах на коя поляна да седнем.
Р:-Тук е много красиво!
Аз:-Нали?Чудех се къде да те заведа.-мястото наистина беше великолепно:

Р:-Хайде да ядем,че съм много гладен!-избрахме къде да седнем и изкарахме всичко. -Ау, има пица!
Аз:-Все пак знам какво харесва гаджето ми.
Нахранихме си и отворихме виното.
Аз:-Искаш ли да вдигнем тост?- и ми сипа в чашата.
Р:-Да!
Аз:-За.......- и той го каза заедно с мен.
Аз и Ру:-За нашата любов- вдигнахме чашите,чукнахме си и изпихме съдържанието им.
След това се излегнахме и гледахме звездите:
Аз:-Много е хубаво да съм тук с любимия човек!- и се надвеси над него.
Р:-И на мен също-започна да ме целува и изведнъж той се оказа над мен.-Та,обичаш ли ме?
Аз:-Естествено,че да!- и се засмях-Ти мен?
Р:-Разбира се,че да!-бяхме станали.
Аз:-Еми тогава.....- не ме остави да довърша изречението и започна да ме целува.
Докато се осъзнах бяхме в храстите и той се опитваше да намери ципа на роклята ми.
Аз:-Ру?- и се обърнах към него.
Р:-Да?
Аз:-Искаш ли да се приберем у нас?
Р:-Не,искам сред природата 😏.
Аз:-Ако някой ни види?- и се засмях.
Р:-После като ни стане студено ще отидем в колата!
Аз:-Добре.-той ми свали роклята, а аз тениската му. Скоро като се осъзнах вече бяхме само по бельо.
Р:-Готова ли си?
Аз:-Да.-продължихме.
По едно време ни стана студено. Отидохме в колата и продължихме там.
На сутринта ни събуди.......................

Това е некста. Има 😏,както пожелахте.Сори,че е малко по-късичка. Дано да ви хареса 💙