Lost In Life |Season ONE|

В банята

Събуди ме телефона.Звънеше мама:
М:-Скъпа,защо не вдигаш?- аз погледнах и видях,че е звъняла двайсет пъти.
Аз:-Не съм чула мамо-Казаха го сънено.-Сега ставам.
М:-Руджеро вкъщи ли е,че и той не се вдига телефона?-каза го притеснено.
Аз:-Да,вкъщи е.
М:-Добре,да знаете,че до половин час сме при вас.
Аз:-Ама прибирате ли се?
М:-Да,почти кацнахме.
Аз -Добре,мамо. До после!
М:-До после- и затвори телефона.
Аз се огледах и до мен спеше Ру. Сетих се за снощи и се усмихнах. Тогава Ру отвори очички.
Р:-Добро утро, красавице!
Аз:-Добро утро!-Още бях усмихната.
Р:-Защо се смееш?-и той се засмя.
Аз:-Не се смея, а съм щастлива.
Р:-Заради вчера ли?- и ме погледна с неговата мазна усмивчица,която вече много харесвам.
Аз:-Да, беше много хубаво?- и се доближих до него.
Р:-Значи ти хареса?
Аз:-Да,беше много хубаво.
Р:-Явно ти е харесало,защото не спираш да го повтаряш.- и леко се засмя.
Аз:-Обичам те!
Р:- И аз- целунахме се.
Аз:-Бързо,обличай се!- започнах да си търся роклята, а Ру се бе завил с нея.
Р:-Защо?
Аз:-Мама и татко вече са кацнали. Казах им,че сме си вкъщи. Така,че ми дай роклята!
Р:-Как така?
Аз:-Ами така. Звънна ми мама. Каза,че и на теб са звъняли.
Р:-Така ли-взе си телефона.-А,да. Двайсет пропуснати обаждания от татко.
Аз:-Да, и на мен мама ми е звъняла двайсет пъти- и се засмяхме.
Р:-Може да са ни звъняли по едно и също време.....Та хайде да се оправяме.
Аз:-Дай ми раклата.
Р:-Първо ти ми дай панталона и ризата!-аз пък се бях завила с неговите дрехи.
Аз:-А да, заповядай.-аз му ги дадох и той ми даде неговите.
Облякох ме се. Събрахме си нещата от пикника. Седнахме на предните седалки и тръгнахме към вкъщи. Естествено,че Ру караше.
Аз:-Много бих искала да останем още горе,на онази поляна!
Р:-И аз искам,но не можем.
Аз:-Имам доста спомени от вчера.
Р:-И аз. Никога няма да забравя онези храсти- и се засмяхме.
След време се прибрахме вкъщи. Паркирахме колата и слязохме. Отворихме вратата, а там седяха мама, Канде и татко. Говореха си.
М:-Здравейте,деца. Къде ходите?
Р:-Решихме да ви посрещнем на летището, ама закъсняхме.-добре,че беше Ру, аз щях да изрйся някое простотия.
Т:-Е, трябваше да ни кажете. Качихме се на такси.
Аз:-Нищо,някой друг път-седнхаме на дивана до тях.
Т:-Ако искате довечера да се разходим с колата ти,Карол-той се обърна към мен, а Ру се изсмя.
М:-Нека смешно ли има?
Р:-Не,мамо. Сетих се за едно нещо.-аз го разбрах и малко се изчервих.
Т:-Е,защо не ни запознахте по-рано с Канде?- аз бях забравила да ги запозная😅.
Аз:-Забравих😅.
М:-Значи трябва да си хапнеш орехи и мед!- и всички се засмяхме.
После всеки си отиде в стаята, като Канде дойде при мен за малко.
К:- Аз не съм вчерашна!- и седна на леглото до мен.
Аз:-За какво говориш?
К:-Не случайно се изчерви докато говорехте.
Аз:-Не знам за какво говориш!
К:-Как не?Карол, кажи ми.
Аз:-Не знам за какво говориш!
К:-Тогава защо се изчерви?
Аз:-Защото се сетих за нещо смешно.-казах си го спокойно,но отвътре направо сърцето ми туптеше прекалено бързо.
К:-Карол, аз съм ти най-добра приятелка. Можеш да ми кажеш!-видях как тя започна да се ядосва и реших да и кажа.
Аз:-Оф,добре. Ще ти кажа. Вчера заведох Ру на една поляна, далеч от тук в една планина. Направихме си пикник и после.....-тя започна да ми се усмихва.-После стана това,което искаше да кажа.
К:-Наистина ли?
Аз:-Да.-тогава влезе Ру, Канде си тръгна,като му се усмихна.
Р:-Да не си и казала?
Аз:-Да!-той ми се усмихна.
Р:-Какво правиш, принцесо-аз си взех кърпата.
Аз:-Ще се къпя!
Р:-Може ли да дойда при теб,че и аз мислех да се къпя- и се почеса по врата, а аз се засмях.
Аз:-Ъм...,.......... добре. Идвай!- той си взе една кърпа и влязохме в банята.
Включихме водата и започнахме да се къпем. По едно време вратата на банята се отвори и от там влезе мама.
М:-Карол,къпеш ли се?
Аз:-Да!- показах се от завесата.
М:-Знаеш ли къде е брат ти?
Аз:-Аз не знам....-усетих как Ру се смееше.-Сигурно е излязал.
М:-Защо има две кърпи?-о,не...видя кърпите.-Защо Карол???
Аз:-Ами....- тя се ядоса,явно разбра какво стана.
М:-Карол аз съм ти майка,трябва да ми казваш,ако водиш момчета тук-така се успокоих.
Аз:-Да, мамо. Извинявай!-тогава тя се обърна на другата страна и видя дрехите на Ру и изкрещя.
М:-Карол Севиля-Паскуарели. Какво правят дрехите на брат ти тук?
Аз:-Мамо, аз.........-тогава влезе и ....

Според вас какво ще каже и кой друг ще се е появил?

Това я некста. Дано да ви е харесал. Моля коментирайте ⬆
😘😘😘😘😘😘😘😘😘😘😘😘