Lost In Life |Season ONE|

ЖИВОТЪТ МИ СЕ ПРОМЕНЯ КЪМ ДОБРО

##При Карол##
Реших да се преоблека с нещо по-удобно. Свалих си панталоните и потника и тъкмо щях да си сложа блузата, когато някой влезе в стаята:
Р:-Хей,аз такова....Ъм обърках вратата- не спираше да ме зяпа,направо ме изгледа от глава до пети,...с поглед ме изяде.

Аз набързо си сложих блуза, която стигаше едва-едва до коленете ми.
Аз:-А бе ти,мозък ли нямаш,че не можеш да мислиш и да помниш коя е твоята стая и коя на сестра ти.-нарочно наблегнах на ,,сестра ти"?!
Р:-Еми изглежда,че не...
Аз:-И ако може спри да ме зяпаш!
Р:-Еми, ако не може? Междудругото много си сладка по...- аз го прекъснах
Аз:-Нито съм сладка, нито каквото и да е. Махай се!- наложи се да го изгоня.
##В шест часа##
Вече стана шест и реших да се изкъпя.
Изкъпах се, завих се с кърпата и излязох от банята.
На леглото се беше излегнал Руджеро и отново започна да ме зяпа.
Аз:-Ти пък кво правиш тук?
Р:-Еми не виждаш ли ? Викам те на вечеря.
Аз:-Ох,добре ще дойда. Извадих си дрехите от шкафа и му казах:
Аз:-Няма ли да се махнеш от тук?
Р:-Не, споко. Не се притеснявай от мен-и ми се изхили.
Аз:- Ти нямаш ли си граници?-хавлията започна да ви се изплъзва, той го забеляза и направи едва мазна усмивка.

Влязох в банята и се заключих. Нямах какво друго да направя. Не ми се занимава с него. Когато излязох той беше заспал.
По едно време започна да говори нещо на сън:

Р:-Да обичам те .....-и измънка под носа си някакво име.
Реших да го събудя:
Аз:-Хайде, Ру. Ставай.-нямаше ефект.
Аз:-Батко, ставай. Време е да папкаме.
Той започна да се разсънва и ми каза:
Р:-Не съм ти батко,малката. Аз съм Руджеро Паскуарели, бъдещото ти гадже.-като чух тази дума направо ми премаля.
До сега почти бях  забравила за миналото, дори се усмихнах благодарение на него, но сега той засегна болната ми рана, е една от тях. Излязох от стаята без да му кажа нещо и тряснах вратата. Сълзите започнаха да се стичат от очите ми и влязох в стаята за гости. Облегнах се на вратата и пуснах сълзите на свобода. Плаках в продължение на пет, десет минути. Чух стъпки до вратата и си изтрих сълзите от лицето.
##При Ру##
Станах от леглото и се чудех защо тя направи това. Дочух нещо като сълзи. Излязох от стаята и дочух, че идват от стаята за гости. Сигурно това е Карол, така де малката ми сестра. С каква толкова е натъжих?
##При Карол##
Станах и излязох. Пред вратата беше Ру и се чудеше какво става.
Р:-Хей, Кар. Какво стана?
Аз: Нищо,добре съм
Р:-Да не би да те обидих с нещо.... съжалявам!
Аз:-Не просто....Какво ще кажеш да забравим това,което стана?
Р:- Че плака ли?
Аз:-Да,именно. Да слизаме да ядем, бате.-докоснах го в знак,че той гони.

Започна да ме гони и се гонихме из цялата къща. Докато не стигнахме хола. Тогава ме събори на килима и започна да ме гъделичка. Аз се смеех без край.
Сол и Алфонсо дойдоха и аз върнах безличната си усмивка. Извикаха ни и седнахме на масата да вечеряме.
С:-Е деца, явно се сприятелявате. Ако има нещо Карол да ми казваш. Ру не е толкова на ти с приемните деца, особено пък с момичетата-и ми намигна след казаното.
А:-Той не оставя незавършена работа. -и започна да се смее заедно с Сол.
Аз:-Еми ок-продължавах да се държа студено с всички. През цялата вечеря не казах нищо.
След като се наядохме се качихме в стаите си- Ру в неговата, а аз в моята.
По едно време Руджеро чукна на стената и аз също.Понеже не получих отговор реших да отида в стаята му и да видя какво прави.
Отидох, но преди да вляза почуках и той каза да вляза.
Като влязох го видях да се преоблича, но отново гледах безлично. Бях на крачка от това да се изчервя:
Аз:-Защо ме пусна да вляза след като се преобличаш?
Р:-Ами не знам...-тръгна към мен, ала аз едвам се сдържам да не гледам към плочките на корема му.-Искаш ли да излезем заедно някъде навън?Да ти покажа града и да се поразходим?
Аз:-Ами да, бате. Отивам да се преоблека и моля те не влиза,няма да се заключвам.
Р:-Споко, имай ми доверие. Дай да те гушна сестричке.- дойде до мен име прегърна. Почуствах се неловко, но отвърнах на прегръдката.
Излязох от стаята и влязох в моята. Облякох се така:

Излязох от стаята и слязох долу. Там беше и батко Ру. Излязохме и се забавлявахме като брат и сестра. Разходихме се по плажната ивица на Буенос Айрес и беше много приятно. Играхме с пясъка, сякаш е сняг.
Върнахме се вкъщи и си легнахме. Минаха около десет минути и Ру влезе в стаята. Аз вече бях легнала и почти заспала.
Р:- Лека нощ, сестричке.-и ме целуна по челото.
Аз:-Лека, бате-и аз го целунах по челото и се засмяхме.Стрямното  беше, че когато ме целуна не се сетих за Майк, въобще. Бях добре, под закрилата на батко си. Унесох  се в тези мисли и заспах.

Е това беше втората глава, която пускам днес. Ако ви е харесала може да коментирате,за да знам да ли съм на прав път🎢🎢🎢🎢🎢🎢🎢
Или не....