Lost In Life |Season ONE|

О,не,не и не

##След половин час##
Вече съм пред входната врата. Звъня на звънеца и ми отваря едно момиче(М) по халат.
М:-Ти пък кво искаш?-каза го като някоя  кифла.
Аз:-Искам да говоря с Агустин!
М:-Няма го, излезе-така ме ядоса,че аз я блъснах и влязох вътре.
Аз:-Агустине,къде си?-започнах да влизам във всички стая и най-накрая остана спалнята.-Ако си вътре,аз влизам.
А:-Чакай,малко.-след една минута той излезе, онази дойде,а той и направи знак да се отдръпне.-Каква искаш?
Аз:-Какво ли искам,нали. Искам да знам защо заряза приятелката ми?
А:-Еми не ме кефише.
Аз:-А като гледам много страдаш.-започнах да се ядосвам,щото само лъжи ми изричаше.
А:-Да...-аз го прекъснах.
Аз:-Тук си с халат и в дома ти има момиче с халат-намекнах му нещо.
А:-Я спри. Точно на теб ли ще държа сметка. Стига си ми чела конско.
Аз:-Искам само да ти кажа,че Канде страда повече от теб.
А:-Хайде,махай се.- избута ме до входната врата и ми я трястна под носа.
Аз си тръгнах и завръщане не хванах такси,а вървях пеша-така се имах много време.
Прибрах се и когато отключиха вратата Ру стоеше със скръстени ръце пред мен.
Р:-Къде беше?
Аз:-Ходих при Агустин да го питам защо е зарязал Канде.
Р:-А той какво ти каза?
Аз:-Само лъжи.- седнах на дивана до него.-Че не го е кефила.
Р:-Та тя е много привлекателна.
Аз:-Ти да не я....- и го погали по коремчето.
Р:-Не,аз харесвам само теб.-и започна да ме целува, като накрая паднахме на килима.-Трябва ни по-широк диван,не мислиш ли?
Аз:-Да,че в този нямаме място- и се засмяхме.
Р:-Хайде да мечтаем!-и си затвори очите.
Аз:-Добре.- и аз си ги  затворих.
Р:-Какво виждаш?
Аз:-Ами виждам как ми носиш цветя за ,,Св.Валентин" и как си направил романтична вечеря.- и се засмяхме.-А ти?
Р:-А аз не виждам на другия ден как се разхождаш по халатче.
Аз:-Ами не знам дали това ще се случи някога.
Р:-Е за всичко си има първи път.
Аз:-Аз съм нямала първи път.- и осетих как ме гали по рамото.
Р:-Така ли?- и стана над мен.
Аз:-Е та да те лъжа ли?
Аз:-Не,няма нужда.- и в такива приказки заспахме.
К:-Карол,Карол- събудих се, а Канде ме тресеше.-Закъсняваме.
Аз:-Така ли?-видях часовника и беше осем и половина.
К:-Отивай да се обличаш!-аз станах  и отидох в стаята ни.
Изправих си косата и изглеждах така: