Lost In Life |Season ONE|

Удобрена съм......👍

Аз излизох от стаята и отидох при Ру.
Р:-Какво стана,скъпа?
Аз:-Ами.....-гледах го с тъжен поглед.
Р:-Защо си тъжна?
Аз:-Не съм.......наеха ме.- и започнах да скачам от радост.
Р:-Това е страхотно.-дигна ме, завъртя ме и ме усетих нежна целувка по устните ми.-Но защо беше тъжна?
Аз:-Нали съм актриса- и се засмяхме.
Р:-Кога започват снимките?
Аз:-След няколко месеца, но след седмица е първата ни фото сесия.
Р:-Довечера сме на романтична вечеря, само двамата.
Аз:-А мама и татко?
Р:-Ще им кажеш като  се приберем.
Аз:-Ама искам и те да дойдат на вечерята.
Р:-Принцесо, искам да сме само двамата.- и ме погледна с жална усмивчица.
Аз:-Има време- тогава Валентина дойде при нас.
В:-Карол, честито. Разбрах,че си одобрена. Много се радвам.
Аз:-Искам да ти благодаря от все сърце за този шанс,който ми даде.- отидох и я прегърнах.
В:-Моля.- тогова до нея дойде едно момче.-Карол,Ру това е Матиас. Той ще е момчето,в което ще се влюбиш- и ме удари с китка по рамото.
Аз:-Приятно ми е.- Ру видя как го изгледах и се ядоса.
М:-И на мен.
В:-Искате ли да излезем да хапнем нещо,все пак е обяд?
Р:-Добре.
Тръгнахме и отидохме в един ресторант. Валентина не спря да налита на гаджето ми, а той само се ядосваше,че ще играя с Матиас.
След като се нахранихме всички се разделихме- аз и Ру тръгнахме към вкъщи. По пътя той ми каза:
Р:-Защо не ми каза,че ще играеш с този?
Аз:-Забравих.- и наведох глава.
Р:-Готин е, нали?-спряхме  се.
Аз:-Моля те, не започвай.
Р:-С кое?
Аз:-Не ме ревнувай от Мати.
Р:-А, вече и Мати му казваш.
Аз:-Знаеш,че мойте очи виждат само теб, едно момче,което обичам ви го каза.
Р:-Добре,но нищо не обещавам- и ме прегърна.
Аз:-Радвам се,че ме ревнуваш.
Р:-Защо?
Аз:-Защото знам,ме държиш на мен.
Р:-И ти го правиш с Вале.
Аз:-Просто не мога да си те представя да си с нея.
Р:-А пък аз побеснявам като го видя ,, Мати" до теб.
Аз:-Вярвам ти.
Р:-И аз вярвам на думите ти.- тогава той се доближи до мен, искаше да ме целуне,но.....
Аз:-Ру,спри....мама и татко на хоризонта.- той се отдръпна и тръгнахме сред тях.
Р:-За малко.
Аз:-Нали.
М:-Здравейте,деца.
Т:-Довечера ще ходим на вечеря в един ресторант.
Аз:-Супер, точно това щях да кажа.
Р:-Да, Карол има да ви казва нещо много важно.
М:-Страхотно, значи в осем да сте готови.
Т:-Точно в осем- и се обърна към мен.
Аз:-Разбрах,татко.- след това се прибрахме и аз легнах да спя.

##След два часа##
Р:-Ставай,сестричке. Трябва да се оправяш за вечерта.
Аз:-Ъхххх....добре...ей сега...- и започнах да се прозявам.
Р:-Хайде, аз отивам да се обличам- и излезе.
Станах, видях часа  и вече беше седем. Взех си душ. Гримирах се. Изправих си косата и се облякох така: