Lost In Life |Season ONE|

Новият дом

...Тогава влезе и татко:
Т:-Какво става тук?
М:-Карол,попитахте какво правят тук дрехите на брат ти?
Т:-За какво говорите?-мама му ги показа и татко се осъзна-Руджеро, веднага си подай главата навън!!!
Р:-Вижте,ние....-той се показа, а татко не можеше да повярва на очите си.
Т:-Вие ще ме докарате до сърдечен удар!Обличай те се и следите долу да си поговорим!-излезе и после пак си върна-Първо да излезе Карол,като се оправи чак тогава да излезе Ру!
М:-Руджеро,обърни се към ъгъла.-той се обърна.-Карол, излизай!
Аз:-Добре,мамо.-даде ми хавлията и излязохме.
М:-Ето ти дрехи и се обличай-даде ми това:

и аз ги облякох.
М:-Сега излизаме.Ру ще се облече!
Аз:-Но,мамо.
М:-Няма но. Пред мен- излязохме,като каза на Ру,че може да излезе.
Отидохме в хола и след малко.ко дойде и Ру:
Т:-Сядайте пред нас-седнахме.
М:-От кога сте заедно?-бяха много ядосани.
Р:-От доста време. Няколко дни след като Карол дойде.
Т:-Значи ти ходиш със сестра си?!?
Р:-Да и какво. Тя не ми е сестра от плът и кръв.
Т:-Ти да не ми отговаряш! Внимавай,момченце!
Аз:-Не е нужно да се карате- Ру не ме чу и продължиха.
Т:-Ще ти спря парите,даже и на двамата. Ще видим как ще живеете тогава. Даже и фирмата няма да е ваша!
Р:-Ще се справим някак. Нали сме заедно- и ме хвана за ръката.
Т:-Искам точно сега да си тръгнете от дома ми!
Р:-Това не е твоя дом.
М:-Това е вашия дом, Руджеро!
Р:-Аз го подарих да Карол!
Т:-Но с нашите пари,нали!
Аз:-Добре, ще си тръгнем.- с Ру тръгнахме да излизаме,но татко ни попита нещо.
Т:-Вие спахте ли заедно?
Р:-Да,аз обичам Карол. Ние се обичаме.-излязохме,застанахме пред колата и татко и мама бяха пред вратата.
Т:-А,не. Колата е купена с мойте пари!
Р:-Да,но вчера я направихме наша!!!-Татко се ядоса и влезе в къщата и след него и мама.
Аз:-Добре ли си?-влязохме в колата.
Р:-Да, а ти?
Аз:-И аз.- и го погледнах тъжно.
Р:-Знаехме,че този ден ще дойде.
Аз:-Да,така е. Важното е,че се обичаме и нищо няма да ни раздели!- целунахме се и татко се подаде от балкона.
Т:-Още сте на моята собственост!
Р:-Добре, ще си тръгнем!-той се провикна от прозореца.
Т:-Това ще ви трябва!-мама излезе и ни хвърли дрехите на земята.
Взехме ги и си тръгнахме.
По пътя Русе ме заговори:
Р:-Къде ще отидем сега?
Аз:-В Канде не може,защото няма да се съберем.
Р:-Чакай!-извади си телефона и звънна на някой.