Lost In Life |Season ONE|

Далеч един от друг

Отворихме вратата и там стояха мама и татко:
Аз:-Какво правите тук?
Т:-Дойдохме да те видим,синко!
М:-И да те помолим за услуга!
Аз:-Ако е да зарежа Карол,помнете че това никога няма да стане. Аз я обичам с цялото си сърце. Дори не съжалявам,че тя ми е сестра. Тя е моята сестра и на никой друг!
Т:-Естествено,че е твоя!Като само глупости правите!-ядоса се, както и аз.
Р:-Това не беше глупост!Карол е моето момиче!
Т:-Е,то вече като е направено няма какво да се промени!
М:-Скъпи, не сме тук за да се караме.
Т:-Какво да направя,че синът ни не се знае границите- татко се ядоса още повече.
М:-Дойдохме да те помолим..- и татко я прекъсна.
Т:-Много добре знаеш, че те взехме в работа само,заради това че имаш високо образование и естествено ние ти го платихме . Така де, ще те помолим да  участваш в някой от нашите важни срещи в Лондон Мексико ,защото не смогваме.
М:-Е, какво ще кажеш?
Аз:-Добре,но това го правя само от помощ към семейството.Не че искам да се сдобрявам с вас!
М:-Добре, миличък ,още утре заминаваш за Лондон да сключиш важна сделка.
Аз:-Добре, но за колко дни?
Т:-За седмица,след това се връщаш.
М:-И да ти кажа, че ние мислим да се върнем обратно във Буенос.
Айрес.
Аз:-Добре, татко.Прати ми по имейла споразумението и останалите неща за срещата и утре заминавам. В колко часа е полета?
М:-Утре в 12.-и се отправиха към вратата.
Аз:-Чао!
М и Т:-Чао, синко!
Аз:-Е,така трябва ще ходя в Лондон.Вал,Селена, ще дойдете ли с мен?-обърнах се към тях.
Сел:-Аз не мога, съжалявам!- и си отиде в стаята.
В:-Аз ще дойда!- и започна да подскача-Радвам се!!!
Аз:-Ще ми е приятно да ми правиш компания!
В:-Отивам до нас да си приготвя багажа.
Аз:-Добре ако искаш може довечера да спиш при нас?
В:-Добре!- и излезе.
Аз отидох и си приготвих куфара.
В останалата част от деня не правих нищо интересно.....Вал дойде и със Сел гледахме филм и после си легнахме. Вал я настанихме в стаята за гости.

##От името на Карол##
Вече кацнахме в Италия. Да,там след два дни ще изнесат първия си концерт. Сега съм в хотелската стая. Звъннах на Ру,но той не ми вдигна. После се осъзнах,че в Италия и Барселона има различна часова разлика и сега сигурно спи. Ще му звънна като стане сутрин при тях. Ужасно много ми липсва! Лиспват ми целувките му.... липсва ми той .....целият той.......Май го обичам прекалено много.

##От името на Руджеро##
Събудих се и вече беше единайсет и половина. Облякох се с панталон и риза,както и маркови обувки. Предпочитам маратонки,но сега съм бизнесмен. Взех си багажа и отидох да събудя Вал. Тя спеше толкова сладко,че ми стана жал,но най-накрая я събудих. Тя стана и аз излязох от стаята. Взех и куфара и го сложих в колата при моя. След малко тя дойде и беше облечена така: