Lost In Life |Season ONE|

Две нещастия за един ден!😭

Събудих се от някакви викове. Станах и излязох т стаята си. Идваха от първият етаж и слязох там. Мама беше паднала
по стълбите и крещеше от болка. Ру и татко тъкмо бяха слезли при нея:
Аз:-Какво става, мамо?-и вече стоях до тях.
Р:-Падна по стълбите.-тогава мама каза нещо.
М:-Боли, боли.......бебето.-и припадна.
Т:-Сине,звънни на линейката.
Р:-Веднага.- Ру си взе телефона и звънна.-Казаха,че след две минути идват.
Аз:-Страх ме е за мама и бебето.
Р:-Спокойно.-и ме прегърна.
Т:-Всичко ще е наред.-тогава се чуха сирените от линейката, влязоха и взеха мама.Човекът от линейката попита:
Ч:-Някой трябва да я предрожи.
Т:-Аз идвам.-каза татко и всички излязохме отпред.-Ру вземи Карол и елате в болницата.
Р:-Добре, татко. Ще караме за вас-линейката тръгна и ние също с Ру.
След няколко минути бяхме вече там. Влязоха с мама в една стая и не излязоха към половин час. Всички много се притеснявахме.
Л:-Вие ли сте близките на пациентката?- беше излязал от стаята.
Т:-Да, кажете?
Л:-Жена ви е ........изгубила детето. Много съжаляваме.
Р:-Не мога да повярвам.- аз започнах да плача.
Т:-И аз синко- каза го като гледаше към Ру.-А тя как е?
Л:- Разминала се е на косъм.
Т:-Значи е добре?
Л:-Да, скоро ще я изпишем.-тогава тръгна към коридора.
Т:-Деца добре ли сте?- и ние му кимнахме.-Хайде, прибирай те се,че сте на училище.
Р:-Днес няма да ходим. Ще останем тук.
Аз:-Да, трябва да се до мама.
Т:-Е добре.-седнахме на седалките до нас и стояхме с часове,докато мама не излезе в някаква количка.
М:-Деца, тръгваме си.-беше видимо добре.
Т:-Скъпа, добре ли си?
М:-Мъчно ми е за мъничето,но такъв е живота.- и започна да се натъжава.
Аз:-Мамо, ще се оправиш.
Р:-Да, ще сме до теб.
М:-Хайде да тръгваме.
Р:-Добре,мамо.
Т:-Вие се приберете, а аз имам малко неотложна работа във фирмата, нали си спомняш важната сделка днес, скъпа?
М:-Да, върви. Няма проблем.
Качихме мама в колата и си тръгнахме.
След няколко минути пак си бяхме вкъщи. Помогнахме на мама и я сложихме да спим. Аз си отидох в стаята и Ру дойде:
Аз:-Аз съм виновна за мама, заради това с косата е...
Р:-Не си мила. Как една каса ще носи лош късмет?
Аз:-Не ми ли вярваш?
Р:-Добре, де. Вярвам ти.-и се приближи до мен.-Искаш ли да легнем да спим?
Аз:-Ру......Ако ни видят, пък и....- изречението ми беше прекъснато от целувката от Ру.-Спри, батенце.
Р:-Знаеш как да ме дразниш.Аз си отивам в стаята.
Аз:-Добре. -и той излезе.
Може би не трябваше да се променям до такава степен. Не спирам да се чудя.В мислите съм заспала.
Събуди ме Ру:
Р:-Хайде, ставай Карол.
Аз:-Какво става?
Р:-Татко е в болница.
Аз:-Какво? Защо?
Р:-После ще ти разправям. Мама вече тръгна.-грацна ми за ръката и изфучахме от къщата.
##В болницата##
Л:-Вие ли сте близките му?
М:-Да, аз съм жена му.
Л:-Получил е сътресение и може да загуби паметта си.
М:-Оу, не. Не мога да го приема.
Л:-Ще остане още докато, не разберем. Ще ви уведомим.
М:-Добре, благодарим ви.- и лекарката си тръгна.
Аз:-Но мамо какво е станало с татко?
М:-Брат ти ще ти каже?
Р:-Отказал е сделката,защото е имало нещо незаконно и на излизане от офиса да го нападнали някакви хора. Сигурно са били тези от не сключената сделка.
Аз:-Колко подло?- и започнах да ровя сълзи- ако наистина си загуби паметта, това ще е ужасно.....
След време влезе отново лекарката и ни каза,че сега ще му направи преглед. Забави се доста,но накрая излезе:
Л:-Имате късмет, не е загубил паметта си,но имаше голяма вероятност.
М:-О, слава богу.
Р:-Супер,нали Кар?
Аз:-Да, страхотно.
М:-Кога ще го изпишете?
Л:Счупен му е единия крак и едната ръка, така че няма да е скоро. Вие може да си вървите.
М:-О,не-  аз оставам.
Р:- И аз.
Аз:-Както и аз.-лекарката пак си тръгна.
Стояхме цяла нощ без да хапнем нищо- нямахме апетит.
##В мислите ми##
Аз съм виновната. Ще трябва да си тръгна, преди да съм навредила и на някой друг. Следващият е Ру, не мога да му го причиня. Ще се тръгва утре рано сутринта и заминавам за Барселона. А ти ще са си тук в Буенос Айрес. Така ще е добре за всички.

Е, какво  мислите?Това е некста. НЕСТВАЙ те за още и не забравяйте да ГЛаСУВАТЕ, че ще се сърдя 😭(😁).
💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗💗