Lost In Life |Season ONE|

След купона...

##От името на Руджеро##
Видях как Карол и онова момче влязоха в една стая. Видя се,че Кар беше принудена. Насреща ми се появи Канде.

##От името на Канде##
Излязох от банята,но Кар и Браян ги нямаше. Тръгнах да ги търся и видях Ру седнал на една маса. Отидох при него.
Аз:-Ру,знаеш ли къде са...-той не ме остави ДВ а довърша изречението.
Р:-Влезе в една стая по принуда с едно момче.
Аз:-С кестенява коса?
Р:-Хайде, не се обяснявай, а да отиваме.-личи му,че много се притесни и отидохме до вратата.
Аз:-А сега какво?- опитахме да отворим,но беше заключено.
Р:-Това.-засили се и счупи вратата,така се изкърти я и влязохме.

##От името на Карол##
Вратата падна и влязоха Ру и Канде. Ру започна да се бие с онзи. Най-накрая му счупи носа. Аз отидох и гушнах Канде.
К:-Добре ли си?-и ме прегърна отново.
Р:-Хайде да тръгваме.- Ру дойде при нас, а Браян беше в безсъзнание и ние бързо излязохме от бара.-Качвай те се.
Качихме се в колата и се прибрахме. Аз не спирах да плача.
Ру ме заведе в стаята и ме сложи на леглото.
Р:-Добре ли си? Искаш ли вода?
Аз:-Да,искам.
Р:-Канде,ще и донесеш ли?-обърна се към нея.
К:-Да, отивам- тя излезе и Ру си обръща към мен.
Р:-Какво ти направи онзи?
Аз:-Добре,че дойдохте навреме. Нищо не ми направи.
Р:-Радвам се.
Аз:-Но защо дойде?
Р:-Защото те обичам и не искам да пострадаш.
Аз:-Благодаря,че не ме послуша!- и той ме прегърна.
Р:-Нали не е докосвал мойте устни.- и ме погали по лицето.
Аз:-Не,не можа- от това,което ми каза се почувствах по-добре.
К:-Заповядай- и ми подаде чашата с вода.
Аз:-Благодаря- и открих няколко глъдки.
Р:-Искаш ли да се нахраниш?
Аз:-Не.
К:-По-добре да легне.
Аз:-Да,тя е права.
Р:-Добре, ние ще отидем да ядем.-прегърна ме и отидоха да ядат.
Аз се проблякох и легнах да спя или поне да се опитам.

##От името на Руджеро##
С Канде слязохме в кухнята и си приготвихме малко от спагетите отвчера.Седнахме и започнахме да ядем.
К:-Благодаря,че ни спаси, така де Карол.
Аз:-Няма защо. Така или иначе щях да дойда при вас.
К:-Добре,че.- и продължихме с яденето.
Аз:-Не бих позволил нещо да ви се случи,особено на Карол. Нали ме разбираш.
К:-Да- и се засмяхме.
След като се наядохме Канде отиде да спи, а аз отидох при Карол. Влязох в стаята, а тя спеше. Събудих я без да искам,защото беше тъмно и се блъснах в нощното шкафче.

##От името на Карол##
Тъкмо се бях унесла и някой ме събуди. А,да, това е Ру. Блъсна се в нощното шкафче. После се наведе и ме целуна, а аз му отвърнах. След това той легна и ме прегърна.
Аз:-Брагодаря.- и се обърнах към него.
Р:-За нищо.- и ме прегърна още повече.-Лека нощ,любов моя.
Аз:-Лека нощ, принце мой.- и го почнах по нослето.
Чудех се колко ли не лоши неща щяха да се случат,ако не дойде. Толкова съм щастлива,че ме спаси. Много го обичам. Не искам никога да се разделим. Гледах го в неговите очи,макар и да бяха затворени. Беше толкова сладък. Радвах му се дори и докато спеше.
Скоро заспах.