Hotel California (BG Fanfiction)

Глава първа

Гледната точка на Талия:
   По-голямата част от хората на света си мислят, че това да управляваш хотел е една от най-лесните професии, които могат да съществуват. Истината обаче е много далеч от това. Е, поне щом се отнася до мен и моя хотел, който наследих от родителите си, когато завърших университета преди три години със специалност мениджмънт. Този хотел съществува още от времето, в което аз не съм била родена. Може да се нарече, че това е семейния бизнес на семейство Милър. Израснала съм тук, между тези етажи и сред една част от хората, които все още работеха тук. За мен тази работа да се грижиш за цял хотел е голяма отговорност и определено не ми е лесно, както повечето от гостите може би предполагат. Именно заради голямата си отдаденост и привързаност към този бизнес, аз живея тук. В хотела.
   Беше сутрин и определено беше рано, защото се събудих не от алармата си, а от телефона, който не спираше да звъни. Пресегнах се и взех устройството в ръката си. Видях, че ме търси заместник администратора на хотела, която също беше и една от добрите ми приятелки извън работното място. Поизправих се в седнало положение в голямото си легло и натиснах зелената слушалка. Щом ми звънят толкова рано, сигурно е нещо наистина спешно или най-много да има пожар в сградата.

- Кажи, Лили? – проговорих първа, очаквайки да чуя какъв е проблема, заради който ме събудиха по-рано от нормалното.
- Имаме голям проблем. – звучеше притеснена.
- Какво пак е станало? – вече ми беше омръзнало да ми звънят или да ме викат за всяко малко нещо. Все пак са големи и образовани хора, би трябвало да знаят как се правят най-елементарните неща в хотелиерството.
- Нали знаеш, че специалния гост пристига днес? – ставаше дума за някакъв певец, на който все още не му беше дошъл реда, за да проуча нещата и да науча кой е.
- Да, и какво от това?
- Да кажем, че има малко недоразумение, което трябва да се оправи.
- Кажи най-сетне какво пак сте объркали?
- Всъщност, нищо. Проблема е, че е настанен в един от двата големи апартамента на предпоследния етаж, а не в президентския апартамент.
- Моля!? – възмутих се. – Аз живея в него, Лили знаеш го, няма да се изнеса само заради капризите на тази недорасла маймуна.
- Тал… - започна, но не й позволих да довърши. Бях много ядосана.
- Не знам какво си мисли този, но по-добре да се примири с положението и да забрави за апартамента. Нямам намерение да се съобразявам с този разглезен богаташ, който… - извиках в слушалката, но сега аз бях прекъснатата.
- Талия, млъкни! – скара ми се. – На говорител си и той чува всичко. – процеди през зъби, сякаш за да не я чуе този. Добре, малка издънка, но той много ме изнерви с тези претенции. – Би ли дошла долу до рецепцията, моля те?
- Да, идвам. – отговорих доста по-спокойно и затворих телефона.